Магията на страстта

Лицето на Улф стана мрачно, но той премълча. Предпочете да пренебрегне новодошлия и да се наведе отново над изчисленията си.

— Американец — отбеляза Джак с приятелско пренебрежение, — липсват му обноски.

— Махайте се, Кърлейн — повтори Люсиен. — Искам да живеете достатъчно дълго, за да мога да си върна парите, които спечелихте от мен миналата нощ.

— Това едва ли е най-сериозната причина — забеляза Кърлейн, — но се радвам да науча, че означавам за някого поне нещичко. — Той се усмихна лъчезарно и си притегли стол.

— Да не сте полудял? — простена отново Люсиен.

— Ни най-малко — отговори Кърлейн, без да се замисля. — Както винаги, търся само с кого да поиграя.

Джак присви очи.

— Избягвам, доколкото ми е възможно, да разговарям с американци, камо ли да сядам да играя на една маса с тях. Вървете си, преди да наредя да ви изхвърлят.

Кърлейн се усмихна още по-широко.

— В Щатите имаме име за хора като вас, сър Рексли, но съм прекалено учтив, за да го споделя с вас. Ще се зарадвате, може би, да чуете, че благодарение на този кавгаджия, е адски трудно да бъдеш допуснат отново в „При Уайт“. След нашето малко стълкновение на мнения не помогнаха даже молби.

— Нищо чудно, на клуба му се наложи да поднови половината от чашите си — намеси се хладно Джак. — Тъй че как го постигнахте?

— Както постигам всичко — отговори преспокойно Кърлейн и се усмихна.

— Играхте, нали? — попита Люсиен и махна на келнера да донесе още една чаша. — Кого убедихте да гарантира за вас? Отново Сисли? Той е достатъчно глупав, за да се хване на бас с човек като вас и достатъчно влиятелен, за да пренебрегне тукашните правила. Спокойно, Джак — обърна се той към приятеля си — Кърлейн поне не хапе.

— Какъв ужас, че не си избираш по-добре приятелите, Лъки — упрекна го Джак.

— Наистина, често съм си мислил за това — подразни го Люсиен и тихичко се засмя. — Особено откакто познавам теб и Улф. А сега седни и кротувай. Не желая нова сцена. И без туй вече всички са зяпнали в нас.

— Чудесно! — каза Джак, седна и си пое въздух.

— Надявам се, че не сте си направили целия този труд, само за да поприказвате с мен — обърна се Люсиен към Кърлейн. — Аз веднага си тръгвам.

— Да, отивате да вземете бъдещата си съпруга — каза Кърлейн. — Вие говорихте вчера много за лейди Клара и затова съм тук.

— По-точно? — осведоми се търпеливо Люсиен. Кърлейн остави чашата си на масата.

— Ще бъда откровен, защото ние американците сме си такива. — Той изобщо не обърна внимание на злобния поглед на Джак. — В момента не съм се хванал с никого на бас, но бих желал да спечеля някой и друг долар.

— Или да загубите — забеляза сухо Джак.

— Аз никога не губя — отвърна Кърлейн и видя със задоволство, че тази забележка накара виконт Сивърн да вдигне глава и да започне да следи разговора.

Джак се наведе напред и го изгледа със стъклен поглед.

— Но къде остава тогава спортът?

— Ех, вълнуващо е да наблюдаваш човек, който вярва, че е първият, който ще ме победи — ухили се Кърлейн. — Не допускам, че можете да приемете предизвикателството, нали Рексли? Прекалено сте предпазлив. За разлика от вас Калън има добри шансове да спечели. — Той изгледа спокойно Люсиен. — Вчера вие говорихте открито за скорошната си женитба, а преди малко чух още някои неща. Ще се ожените за лейди Клара Харкамс, най-голямата дъщеря на маркиз Дженивиъв, нали така?