Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Ето ме и мен — чу Настя глас съвсем близо до себе си. — Слушам ви.
Тя се окопити и се изненада, че е потънала толкова дълбоко в мислите си. Нима наистина бяха минали четирийсет минути? А пък на нея й се стори, че едва ли са повече от десет.
— Вие ли сте Вадим? — уточни за всеки случай тя.
— Да.
— Аз съм Анастасия Павловна. Кажете ми, Вадим, децата и юношите могат ли да страдат от ревност?
— Ясно — подсмихна се Вадим. — Вие се омъжвате за втори път, но детето ви е станало неуправляемо и не знаете какво да правите с него. Познах ли?
— Не — усмихна се тя. — Аз нямам деца и съм омъжена за първи път. Надявам се, и за последен. Вадим, спомняте ли си юношата, когото сте спрели на улицата преди около три седмици? Един такъв висок и широкоплещест. Казва се Денис.
— Разбира се, че го помня. Общо взето нямам навика да заговарям хората на улицата, но той плачеше горчиво и изглеждаше страшно нещастен… Искрено ми дожаля за него и си помислих, че мога да му помогна с нещо.
— Денис плачеше ли? — изненада се Настя.
— И още как. Но когато се разделихме, вече се усмихваше.
— Не ви ли каза защо плаче?
— Не. Пък и аз не го попитах. Щеше да е глупаво и нетактично. Той вече е достатъчно голям, за да не се хвърля на врата на първия срещнат и да му разказва за нещастията си. Защо ме разпитвате за него? Случило ли се е нещо?
— Как да ви кажа, Вадим… Денис е ранен, оперираха го и сега е в болницата. Лекарите смятат, че би трябвало да се възстанови бързо, но той все не оздравява. И имаме основания да смятаме, че е изпаднал в дълбок стрес, заради който е изгубил интерес към живота. Можете ли да му помогнете?
— Ранен… — повтори стъписано Вадим. — А кой го е ранил?… Някой негов приятел ли?
— Не, какво говорите. Той има само един приятел и той е много добро момче. Рани го престъпник. Но работата е там, че Денис сам се изложи на опасността и постъпи много глупаво, защото е искал да изглежда добре в очите на приятеля си и по този начин да си възвърне вниманието и уважението му. Разбирате ли, сторило му се е, че приятелят му се отчуждава от него и започва да се интересува от други хора, а за Денис е много важно той да бъде единственият му приятел. Общо взето, класическа ревност. Може ли да се направи нещо по този въпрос?
— Както ми представихте нещата, ще е трудно. Нашите методи са подчинени на това, че човек се учи да се справя с проблема, който сам осъзнава. Той знае, че заеква, и иска да се научи да говори гладко. Той знае, че изостава с усвояването на учебните предмети или не се справя с обучението си в института или с работата си. Той забелязва, че се уморява бързо, че го болят очите, че се разсейва, а трябва да свърши още много неща. Той знае, че няма време, а трябва бързо да научи нещо или да подобри физическата си форма. Той знае, че преди някакво важно събитие го обзема паника, и се страхува да излезе от дома си. При всички случаи човекът знае със сигурност какво му трябва и какво не му достига. Сили, търпение, внимание, спокойствие и така нататък. Ако той знае всичко това, нашите методи му помагат стопроцентово. Ако не го знае, значи първо му трябва психолог, който да открие проблема и да направи така, че човекът да го разбере. И едва след това този проблем може да се реши с методите на самоконтрола.
— Но проблемът е известен. Става дума за ревност. Тъй че сигурно няма нужда от психолог — каза Настя.
— Проблемът е известен на вас — възрази й Вадим. — Но дали е известен на Денис? Самият той дали разбира, че ревнува? Ако нещата стоят така, както вие казвате, проблемът може да не е в това, че е изгубил интерес към живота, а в желанието му да остане по-дълго болен и по този начин да прикове вниманието на приятеля си. Този приятел посещава ли Денис в болницата?