Шпионите на Собек [bg]

Глава осма

Септ-аб: закрилник от смъртта

Амеротке повика Асурал и гвардейците и всички напуснаха храма на Нубия през Главната врата, охранявана от полка на Изида; войниците пропуснаха Амеротке и придружителите му към голямото шосе, което минаваше между градските стени и реката. Беше късно следобед. По-голямата част от дневната търговия вече беше попривършила и фермерите и селяните, натоварили на каруците и магаретата си стоките и семействата си, уморено се влачеха по пътя към домовете си в околните селца. По пътя беше шумно и много оживено. Прахта се стелеше като гъста мъгла. Мухи бръмчаха на черни рояци над животинската тор и боклуците, изхвърлени направо на шосето. Воня на изсъхнала риба и наситена смрад на тиня се носеха откъм реката. Пратениците от Залата на смъртта или Вестителите от Далечния хоризонт, както обичаха да се наричат търговците от Некропола, бяха разположили импровизирани сергии и рекламираха шумно всевъзможно обзавеждане за гробници. Някои от тези предприемачи се опитваха да подмамят минувачите, като им предлагаха разни предмети или дори ги канеха да прекосят Нил със специално приготвен пунт, за да разгледат някои гробници. Хора скорпиони шумно възхваляваха предимствата на своите лекарства, прахчета и еликсири.

Амеротке си спомни онова, което си бе помислил в оазиса Синджар, и безмълвно си обеща, че ще проучи подозрението, което не му даваше мира и не спираше да човърка ума му. За момента обаче трябваше да остане нащрек за всяка опасност. Погледна нагоре и зърна някаква тъмна сянка в една финикова палма, но се оказа, че това е просто момче, което бере фурми. Амеротке отправи поглед към наемниците шардана60, които сега патрулираха по пътищата вместо нубийските и кушитските61 войници; тези светлолики воини с техните претенциозни оръжия и брони и многоцветни емблеми и значки изглеждаха някак нелепо и не на място. Точно в момента групичката им бе подложена на безобразни подигравки от няколко жреци маймуни62. Пияни-заляни, понесли уродлива статуя на своя бог към някакъв запуснат оазис извън града, те не спираха да се присмиват на войниците. На пияниците весело пригласяха придружаващите ги тежко гримирани проститутки, които те си бяха купили за една нощ. Мирис на сготвена храна изпълваше въздуха. Амеротке зърна Надиф, началника на тиванската полиция, който бързаше нанякъде със своя несръчен племенник и останалите членове на градския корпус. Използваха хрътки салуки, специално обучени да надушват трупове по речния бряг, любимо място на убийците за зарязване на останките от техните жертви. Амеротке се изкуши да отиде и да поздрави стария си познайник, но се отказа. Шуфой го дръпна за ръкава на робата и го попита защо той и Матайа трябваше да го придружат до Дома на гората.