Третият близнак [bg]

— Същата жена се обади и на мен — каза Джийни раздразнено. — Това е смешно.

— Но вие прониквате в медицински база данни — повиши глас Морис.

— Обаче не гледам данните, компютърът ги гледа. Нито един човек не е видял ничий медицински картон. Моята програма изважда списък с имена и адреси, подредени по двойки.

— Дори и това…

— По-нататък не предприемаме нищо, без да поискаме разрешение от потенциалния обект. Дори не им казваме, че си имат близнаци, докато не се съгласят да участват в проучването ни. Така че чия анонимност е нарушена?

Берингтън се престори, че я подкрепя.

— Казах ти, Морис — обади се той. — Таймс са се объркали нещо.

— Да, но те не го виждат по този начин. И освен това трябва да мисля за репутацията на университета.

— Повярвайте ми — продължи Джийни, — моята работа само ще увеличи тази репутация. — Тя се наведе напред и в гласа й Берингтън долови трепета на човек, застанал на прага пред нещо ново, трепета, който движеше всички добри учени. — Този проект е от огромно значение. Аз съм единственият човек, който се е досетил как да изучава генетиката на престъпността. Когато публикуваме резултатите, ще се превърнем в сензация.

— Права е — вметна Берингтън.

Това бе вярно. Проучването й щеше да бъде сензационно. Болеше го сърцето, че трябва да го съсипе. Но нямаше избор.

Морис поклати глава.

— Работата ми е да защитя университета от скандал.

Джийни отвърна безразсъдно:

— Работата ви е също така да защитите свободата в науката.

Не трябваше да поема в тази насока. Едно време университетските президенти без съмнение са се борили с оковите, спъващи науката по пътя към познанието, но тия времена безвъзвратно бяха отминали. Сега те бяха чисто и просто събирачи на фондове. Със споменаването на свободата в науката тя само щеше да обиди Морис.

И той настръхна.

— Не ми е необходима лекцията ви за президентските ми задължения, млада госпожице — отвърна сковано.

За удоволствие на Берингтън, Джийни не пое намека.

— Така ли? — възкликна тя, набирайки обороти. — Ето ви един пряк конфликт. От едната страна стои вестник, явно подлъган по невярна история, а от другата — учен, преследващ истината. Ако университетският президент се огъне под такъв натиск, каква надежда имаме тогава?

Берингтън бе очарован. Тя бе прекрасна, със зачервени страни и блеснали очи, но копаеше собствения си гроб. Отдалечаваше се от Морис с всяка изречена дума.

Изведнъж Джийни сякаш разбра какво прави, защото промени стратегията.

— От друга страна, никой от нас не желае лоша реклама — каза тя с по-мек глас. — Много добре разбирам загрижеността ви, доктор Обел.