Конан Непобедимия [bg]

— Тази сутрин не съм виждал нищо друго, освен вътрешната страна на клепачите си. Оставѝ ме да реша на спокойствие дали ми се живее, или не.

— Талбор снощи беше в крепостта. Видях го.

Хордо се повдигнала лакти и отри водата от лицето си с големите си квадратни пръсти.

— И казваш такова нещо на човек с подута глава като мен! Мислиш ли, че затова повикаха снощи Аманар?

Конан кимна.

— Талбор не е в лагера. Проверих още щом се зазори.

— Може да е откраднал онова, което е искал, да е намерил и кон и досега да се е измъкнал от Кезанкианските планини — възрази едноокият. — Той не е толкова придирчив като тебе. Не настоява да прибере играчките на Тиридатес и една танцьорка като капак на всичко останало.

— Може би си прав — каза Конан.

— Знаех си — въздъхна Хордо. — И аз не вярвам на това. Значи или е мъртъв, или са го натикали в тъмницата на магьосника. И сега какво ще й кажем?

— Ще изчакаме да видим какво ще й каже Аманар. Неговите С’тара са двадесет пъти повече от нас, а при такова съотношение на силите аз не бих заложил дори и дребни монети в наша полза.

Конан се изправи и видя, че Сита излиза изпод подвижната решетка на крепостната порта и се спуска по стръмния път от черен гранит. Не забеляза нито меч, нито брадва в ръцете на високия С’тара. Влечугоподобното същество слезе по наклона и с бърза крачка се отправи през сивата, осеяна с огромни обли камъни долина към лагера на бандитите. Конан се спусна по скалистия склон да го настигне, Хордо също чевръсто скочи на крака и тръгна след кимериеца.

Когато Конан влезе в лагера, разбойниците вече бяха заобиколили люспестата твар. Младежът с облекчение видя, че никой не държи оръжие в ръка, ала очите на мъжете се взираха в С’тара доста недружелюбно. Кой ли би могъл да каже какво изразяваха очите на Сита?

Хордо мина край Конан и се изправи лице в лице със съществото С’тара.

— Защо си тук? Нима твоят господар е изпратил някакво съобщение за нас?

— Дойдох сам — изсъска Сита. Беше половин глава по-висок от плещестия едноок бандит, по-висок дори от Конан, и макар че в кървавочервените му очи не се четеше никакъв израз, в съскащия му глас със сигурност се долавяше презрение. Подплатена кожена туника и ризница от металически брънки го покриваше до колената, ала влечугоподобната твар не носеше шлем. — Аз съм Сита, пазач от расата С’тара, и дойдох да премеря силите си с вас.

Зад гърба на Конан Абериус неспокойно се засмя.

— Без да носиш дори и кама?

Сита оголи кривите си зъби.

— Моят господар няма да е доволен, ако ви убия. Ще премерим силите си с камъни.