Диамантен меч, дървен меч [bg]

Така бе стиснал юмруци, че му се схващаха китките. Насили се да се отпусне.

„Проклети лицемери! Какво, какво още не им достига, о, свети небеса? Имат властта, истинската власт. Нямат врагове -освен самите себе си.

Онази среднощна кавга над трупа на двуличника... Май не се погаждате, славни ордени на Седмоцветието, а? Ех, ако можех да ви насъскам едни срещу други... Стига празни караници - хванете се за гърлата най-сетне!

Би било прелестно!"

Императорът се сепна и побърза да потули дълбоко в съзнанието си бунтовните разсъждения - екскортът се приближаваше към двореца. Замисли се над нещо по-неутрално.

„Утре ще е погребението на майстор Н'дар. Няма значение какъв е бил -човек или двуличник с две различни телесни форми. Той се би храбро и умело. Аз съм Императорът - ще му въздам почести. Семейството му, ако е имал такова, ще получи обезщетение и никога вече няма да се лишава от нищо, поне в границите на разумното.

А на маговете нищо няма да кажа."

Докато вървеше по коридора, той неволно се замисли за своя дом.

Дворецът. Преди тук бе стояла обикновена крепост, иззидана върху основите на древни руини. Старите постройки бяха разрушени от предишните човешки господари на Мелиин. Стечение на времето хората бяха изтласквали нечовешките раси и племена все по-надалеч и по-надалеч от столицата. Твърдината постепенно се бе освободила от мрачните си бастиони, градските стени бяха очертали Белия кръг... И Императорите започнаха да строят истински дворец.

Сега разкошната сграда стоеше в центъра на Белия град. Ала разрасналият се Мелиин обхващаше и Черния град.

„А там... - унесено си помисли Императорът - Там не е като тук."

Грамадният палат се спускаше от Крепостната скала на стъпала-пристройки. Върхът на скалата обаче винаги стоеше гол - незастроен. Имаше предсказание, че Империята ще пребъде непобедима, докато не почнат да се полагат тухли по темето на Крепостната скала. От изричането на пророчеството бе изминало много време, държавата бе преживяла и смутове, и бунтове, и нахлуване на пирати, и отцепване на източните провинции, където сега имаше половин дузина кралства и трийсетина херцогства. Държавата бе оцеляла и след селски войни, и, разбира се, след безкрайните битки с нечовеците. Владетелите на Мелиин свято съблюдаваха завета да не оскверняват върха на скалата нито с кирка, нито с мистрия. Дворецът бе останал така. Напомняше за крепост, почтително наместила се в по-ниското, без намерение да настъпва нагоре.

Коридорът го изведе навън. Императорът се огледа.

Широка чиста улица, отстрани градини, високи огради, а зад тях -уютни резиденции на придворните консулства на ордените. След това -жълтеникавобелите колони на дворцовия комплекс. Откакто дворецът бе престанал да служи за крепост, архитектите бяха отпуснали фантазията си.

Стражата пред вдигащия се мост отдаде чест с голи мечове на господаря си .

На престола на Империята в различни времена се бяха възкачвали различни хора. И сегашният Император внезапно осъзна, че често личните качества на предшествениците му са застрашавали Империята и единствено здравата ръка на Дъгата е запазвала целостта й.