![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Това са нашето призвание и нашият занаят, дадени ни с любов от вас. — Третият говорещ беше заклелият послушниците да пазят тайна гариста, облечен сега със сиви одежди. — Отче на сенките, ти, който ни учиш да вземаме онова, за което ни стига смелостта, приеми нашата вяра.
— Ти ни научи, че можем да си осигурим и да споделим един добър живот — каза жрицата.
— Крадците благоденстват! — скандираше тълпата.
— Ти ни научи на силата на нашите умения и на нуждата от тях — каза Отец Окови.
— Богатите помнят!
— Ти ни даде мрака за щит — каза третият жрец. — И ни научи колко благословено е другарството.
— Ние сме крадци сред крадците!
— Благословени да са бързите и смелите — каза Окови, като се придвижи към предната част на залата, където имаше каменен блок, покрит с черна копринена драперия. — Благословени да са търпеливите и бдителните. Благословени да са помагащият на крадеца, криещият крадеца, отмъщаващият за крадеца и помнещият крадеца, защото тяхна ще е нощта.
— Да наследим нощта! — скандира тържествено тълпата.
— Събрали сме се в мир, в името на нашия Благодетел, Тринайсетия принц на Земята и Небесата, чието име се пази — каза жрицата и зае място отляво на Окови. — В тази нощ, нощта на Сирашката луна, той предявява своето право да си спомним за него.
— Има ли между нас готови да постигнат тържествено споразумение с този храм и да положат клетвата на присъединяването? — попита третият жрец.
Това беше най-важният момент. Всеки крадец, както и всеки, дори бегло свързан с живота на престъпник, беше добре дошъл в тази компания, стига да положеше клетва за пазенето на тайна. Но онези, предприемащи следващата стъпка с клетвата за присъединяване, обявяваха, че са избрали Неназования тринайсети за свой властелин. Те със сигурност нямаше да обърнат гръб на другите богове от теринския пантеон, обаче до края на живота си щяха да отправят най-пламенните си молитви и най-хубавите си жертвоприношения към властелина. Дори децата, подготвяни за жреци, не полагаха официално клетва за членство, докато не навършеха дванайсет, а пък много хора никога не полагаха клетвата, защото предпочитаха да проявяват известна почит към всички богове, вместо по задължение да почитат само един бог.
Назка беше първата, която пристъпи напред, а после, притеснени, я последваха като прииждащи води всички останали. Щом послушниците се наредиха с цялото достойнство, на което бяха способни, Окови вдигна ръце нагоре.
— Веднъж взето, това решение не подлежи на отменяне. Боговете ревностно държат на клетвите и няма да позволят да се отречете от вашата. Затова или вземете премислено решение на трезва глава, или стойте настрани. Не е срамно, ако в момента все още не се чувствате готови.
Никой от послушниците не се отказа. Окови плесна три пъти с ръце, а ехото обиколи свода.
— Приветствайте Уродливия страж! — изрекоха едновременно тримата жреци.
— Спрете!
В далечната част на помещението отекна нов глас и иззад хората, които гледаха, се появиха трима мъже с черни одежди и маски, следвани от жена с червена рокля. Нахлуха в пътеката посред залата, като разблъскваха послушниците, и застанаха в редица между тях и олтара.
— Веднага спрете! — Говореше мъж, чиято маска представляваше стилизирано бронзово слънце с релефни лъчи, излизащи от зловещо, смръщено лице. Той хвана Галдо за врата и го повлече напред. — Сега Слънце ви заповядва! Аз изгарям сенките ви, прогонвам нощта и изкарвам на светло вашите грехове! Честните стават с изгрева ми и си лягат, когато залязвам! Аз съм господар и владетел на почтеността. Кой си ти, та да ми се противопоставяш?
— Крадец сред крадците съм.
— Приеми моето проклятие. Нощта ще бъде твоят ден, а бледата луна — твоето слънце.
— Приемам проклятието ти като благословия на небесния ми господар — каза Галдо.
— Дали той говори от името на всички ви?
— Да, от името на всички ни говори! — извикаха послушниците. Слънце хвърли Галдо на земята — при това грубо — и обърна гръб на останалите.
— А сега чуйте думите на Правосъдие — каза жената с червената рокля, която беше къса и с цепка. Беше с кадифена маска като онези, използвани от магистратите на Херцога, за да крият своята самоличност. Правосъдие улови Назка за раменете, дръпна я към себе си и я принуди да коленичи. — Аз всичко претеглям, а златото струва най-скъпо, но ти нямаш злато. Изреждам всички имена и най-много се радвам на имената с титли, но ти си от най-долен произход. Коя си ти, та да ми се противопоставяш?