Детето на нощта [bg]

Дензър прекъсна опитите за връзка, разпръсна формата от мана и отвори очи. Другите Гарвани стояха около него и по из­раженията им позна, че лицето му се е гърчило, докато търсе­ше Ериан. Чувстваше се уморен и някак залутан, ударите на сърцето му сякаш кънтяха на кухо. Предпазливо се подпря да седне и напипа лулата и торбичката с тютюн.

Илкар докосна рамото му.

- Дензър, отстрани изглеждаше, че е неприятно. Какво се случи?

Тъмният маг напълни лулата и я запали. Едва не се засмя на думите на елфа. Тази мисловна връзка беше не само неприят­на. По-скоро приличаше на дирене в градушка. Беше объркан от онова, на което се натъкна в спектъра на маната.

Бе търсил на точното място, а никой не познаваше по-добре от него белега на Ериан в маната. Тя не би опитала да се скрие. Той обаче срещна изненадващо непроницаема преграда, все ед­но бе доближил мъгла, покрила закътана долина. Преживява­нето беше болезнено.

Вдигна поглед към Илкар, после се взря за миг в Хирад, който проверяваше острието на кинжал и май не слушаше раз­говора.

- Не можах да стигна до нея - тихо обясни Дензър. - Дори не долових присъствието ѝ. Нещо ми пречеше.

- Как тъй? - намръщи се елфът.

- Ами... - Дензър потърси точните думи. - Стори ми се, че някъде там има друга сила, която е заела мястото. Не намерих Ериан, защото ме отблъскваше фокусирана мана.

- С каква форма?

- Тъкмо това ме обърка - нямаше форма. Плътна мана като стена.

- Но е ясно, че е създадена от друг маг, така ли?

- Предполагам - сви рамене Дензър и въздъхна. - Какво зна­чение има... Важното е, че не мога да се свържа с Ериан.

- Поне засега - уточни Незнайния. - Хайде да тръгваме, вре­ме е. Опитай пак, когато спрем за нощувка.

Дензър кимна.

- Да, едва ли ще я има дълго. Надявам се...

- Стига някой да не ти пречи нарочно - вметна елфът.

- Хм... Но как? Друг път не съм виждал така подредена ма­на. Нещо не беше наред в нея.

Тъмният маг си прехапа устните от безсилие да обясни.

Хирад пъхна ножа в канията и се изправи.

- Дензър, всичко ще се оправи.

- Какво по-добро насърчение от думите на човек, несведущ в магията! - промърмори Дензър с досада.