Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Би могла да го направиш — каза той, устните му изтъняха от съжаление. — Би могла да ме убиеш. Да унищожиш противоположния портал и да затвориш пътя на баща ми към това измерение. Последният жътвар опита. — Той отклони погледа си. — Той се провали, затова изпратиха теб.

— Рейес, това е абсурдно. Не бих могла просто да те убия. Ти си много по-силен от мен и… и знаеш как да се биеш и прочие.

Предлагайки ми неубедителна усмивка, той каза:

— Когато дойде момента, а той ще дойде, направи го бързо. Не се колебай, Дъч. Нито дори за част от секундата.

Нямах представа на каква част от историята му да повярвам. Той произлизаше от род на лъжци. Колко можеше да се разчита на информацията му?

Намръщих се подозрително.

— Не мисли, че можеш да ме покориш, като бъдеш благороден и чаровен и настояваш, че съм достатъчно силна, за да те убия. Ти ме блъсна — казах, припомняйки му за боя ни предната вечер. — И ме влачеше и буташе, така че не мисли, че само защото сега си толкова сладък и самопожертвователен, ще забравя тази гадост. — Тръшнах се обратно на възглавницата си и скръстих ръце. — Това не се забравя.

Очите му проблеснаха пакостливо на слабата светлина.

— Никога не съм твърдял, че съм бойскаут.

Можех да усетя топлината от погледа му и всичко, за което можех да мисля, беше: „Боже, красив е“. Възползвах се от възможността да преценя точно колко зле е ранен. Повдигайки ръце до кръста му, усетих неравностите от тиксото по гръдния му кош и натиснах нежно. Той си пое въздух през зъби и сграбчи китката ми. Но изпод тиксото бликна кръв и напои върховете на пръстите ми през блузата му.

— Рейес, какво, по дяволите? Какво се случи?

Той задържа погледа ми с решително изражение.

— Ако нещо се случи с мен, трябва да знаеш, че ловуват по двойки. Ако видиш един, ако някой тръгне след теб, Дъч, обещавам ти, че наблизо има още един. Ако видиш трима, ще има още един, чакащ по фланговете. Никога, никога не им вярвай.

— Не мога ли просто да направя онова, което направих последния път, когато отприщих ядрената си светлина срещу тях?

— Не. — Той ме придърпа към себе си, докато челото ми не се допря до неговото. — Докато са в някой човек, те са защитени от светлината. Дори от твоята.

Мразех да се чувствам толкова беззащитна, толкова уязвима.

— Не мога да се преборя с тях, Рейес. Прекалено силни са.

— Би могла, ако знаеш как, но все още не си стигнала дотам, така че дори не опитвай. Просто повикай пазителя си и бягай.

Легнах до него и задържах ръка върху ребрата му.

— Доста съм добра в бягането. Имам предвид, че не съм бърза или нещо подобно, а и се задъхвам лесно… няма значение.

Можеше да позира за постер за сериозно изражение, когато каза:

— Има нещо наистина мотивиращо в това да са те погнали банда демони.