Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ето ви служебната ми визитка, в случай че размислите — каза Хусейн.

Те си тръгнаха и Джоузеф отново седна на стъпалото. Марти се приближи и седна до него.

— По дяволите! — изруга той. — Дочух част от разговора ви. Ти си приятел на онази жена, дето се крие от полицията.

Джоузеф кимна с глава.

— Да, с нея сме приятели.

— И ти знаеш къде е тя? — попита Марти с нескрито възхищение.

— Може би. А може би не.

— Как мислиш, ще я открият ли?

— Не.

— Но тя не може вечно да се крие.

— Така е. — Лицето на Джоузеф помръкна. Той угаси цигарата си в тухлите и се изправи. — Да вървим да работим.

— Искам още една бисквитка.

— Не. Три са ти достатъчни.

— Искам още една. — Гласът на Там стана писклив, а лицето й се зачерви. — Искам бисквитка.

— Не.

— Ще крещя.

— Това няма да ти помогне.

Там отвори толкова широко устата си, че лицето й почти се скри, и нададе пронизителен писък. Фрида взе на ръце Руди, който се беше хванал за краката й, опитвайки се да се изправи, и го сложи в скута си. Беше й приятно да усеща топлината му, а косата му беше чиста и ухаеше на шампоан. Писъкът продължаваше, прекъсван от леки хълцания.

Бриджит се появи в стаята с две чаши чай.

— Какво се е случило?

— Нищо.

— Да не би да е паднала?

— Не.

— Искам още една бисквитка — изрева Там. — Карла не ми дава.

— О! Това ли е всичко?

— Не е честно.

— Не е честно? — Бриджит повдигна вежди и погледна дъщеря си с любопитство. — Ето ти чая. — Тя подаде на Фрида керамична чаша с рисунка на тънкоклюна кайра. — Намерих детегледачка — каза Бриджит сякаш между другото.

— Може би така е най-добре.

— Да.

Те седнаха да пият чай. Най-после Там се успокои. Тя захапа палеца си и след няколко секунди вече спеше, изпънала напред крачета.

— Добре дошла в света на майчинството — каза Бриджит. — Памперси, детски капризи, обелени колена, окапани дрехи и безсънни нощи. Никога нямаш време за себе си. — Тя се усмихна на Фрида. — Както може би си забелязала, аз не съм особено търпелива.

— Когато ходиш на работа е по-лесно.

— Ще полудея, ако съм с тях през цялото време.

— Сигурна съм, че умората от непрестанните грижи за децата се компенсира от безкрайната ти любов към тях — каза Фрида.

Бриджит я погледна с интерес.

— Ето, сега си истинската Фрида Клайн, а не измислената Карла, нали? Онази Фрида Клайн, която Санди е обичал.

Фрида сложи брадичката си на главата на Руди. Той също се унасяше в сън. Тя усети равномерното му дишане.

— Не е достатъчно — промълви замислено Фрида.

— Кое? Да бъдеш обичан ли?

— Имам предвид, че за мен е необяснимо защо Санди се е отчаял толкова много задето съм го напуснала — толкова много, че да не може да се справя с живота.

— Ти не вярваш, че загубата на някого може да те превърне в дълбоко отчаян човек?