Произход на политическия ред [bg]

Властта на ранните императори е ограничена от факта, че е институционализирана в дворцовата конфуцианска бюрокрация. Бюрократите служат като представители на императора и нямат формалната способност да контролират неговата власт. Но както всички бюрократи упражняват значително неформално влияние благодарение на своя експертен опит и познания относно реалните механизми на империята. Подобно на всички лидери на йерархични организации – от армиите, през корпорациите до съвременните нации – императорът на върха на управлението на Хан зависи от легион съветници, които да изработват политики, да изпълняват разпоредби и да решават съдебни казуси. Тези служители са отговорни за обучението на младите принцове и ги съветват, когато пораснат и упражняват властта си като императори. Традицията и културният престиж подсилват способността на висшите бюрократи на Хан да въздействат на императора и има много документирани случаи съветници и секретари да упрекват или критикуват своите повелители или да ги карат да променят спорни решения.

Последната санкция за един лош император е въоръженият бунт, оправдан от доктрината за загубата на „небесния мандат“. Небесният мандат е въведен за първи път, за да оправдае узурпирането на престола на династията Шан от страна на Джоу в средата на X в.пр.Хр. и впоследствие се използва като оправдание за вдигането на бунт срещу несправедливи или корумпирани императори. Няма ясни правила как точно се присъжда небесен мандат, което в много случаи е в резултат на успешно въстание (вж. по – изчерпателно обсъждане по въпроса в глава 20). Въоръженият бунт е крайна форма на контрол над властта на монарха, която може да бъде предприета само с цената на огромен риск.

Конфуцианската идея, че един владетел трябва да управлява в интерес на народа си, въвежда по този начин принципа на отговорността в управлението на Китай. Както вече отбелязахме, отговорността не е формална или процесуална, а по–скоро основана на личната морална преценка на императора, както е формирана от бюрокрацията. Левенсон и Шурман твърдят, че видовете морални предписания, поощрявани от бюрокрацията, отразяват преди всичко интересите на самите бюрократи. Например те са категорично против суровото упражняване на държавна власт от легистки владетели, защото именно конфуцианските бюрократи са първите жертви на тази власт. Техният единствен стремеж е да защитят собствените си позиции по време на реставрацията на Хан. Тези бюрократи са пазители не на обществения интерес, а на йерархична, родствено базирана социална система, на чийто връх са се възкачили. Така или иначе, заслужава внимание една управленска идеология, която отстоява – поне по принцип – отговорността на владетеля пред неговите поданици, както и независимостта на съществуващите социални институции от властта на държавата.