Светлина в пукнатините [bg]

От фурната се разнасяше аромат на пиле с розмарин. Гостите си наляха питиета и се разделиха на групички.

Терез, Жером и Гамаш дръпнаха Жил настрани.

— Правилно ли разбрах, че сте били дървосекач? — попита Терез.

Жил отвърна предпазливо:

— Вече не съм.

— Защо?

— Няма значение — изломоти едрият мъжага. — По лични причини.

Терез продължаваше да се взира в събеседника си с поглед, който бе изтръгвал неудобни признания от закоравели служители на Sûretè. Но Жил не трепваше.

Дамата се обърна към Гамаш, който обаче запази мълчание. Въпреки че знаеше какви са причините, не искаше да предава доверието на Жил. Двамата мъже за кратко срещнаха погледи и Жил кимна леко в знак на благодарност.

— Тогава ще ви попитам друго — подхвана въпроса от друга страна комисар Брюнел. — Кое е най-високото дърво там горе?

— Къде там горе?

— На хълма над селото — намеси се Жером.

Жил се замисли и отвърна:

— Сигурно някой бял бор. Достигат височина двайсет и пет метра и повече. Около осем етажа.

— А може ли човек да се изкачи по такова дърво? — попита Терез.

Жил я зяпна така, все едно бе казала нещо отвратително.

— Защо ми задавате такива въпроси?

— От любопитство.

— Не ме вземайте за глупак, мадам. Не сте просто любопитна.

Мъжът премести погледа си от съпрузите Брюнел на Гамаш.

— Никога не бихме ви накарали да отсечете дърво и изобщо да му навредите — увери го главният инспектор. — Просто искаме да разберем дали по най-високите дървета на хълма може да се изкачи човек.

— Аз поне не мога — отсече Жил.

Терез и Жером се извърнаха към Гамаш, озадачени от реакцията на бившия дървосекач. Детективът хвана Жил над лакътя и го дръпна настрана.

— Съжалявам, трябваше да говоря с вас насаме по този въпрос. Трябва да уловим сателитен сигнал в Трите бора…

Вдигна ръка, за да прекъсне възраженията на едрия мъж, който за пореден път понечи да заяви, че това няма как да се случи.

— … и се чудехме дали не може да монтираме сателитна чиния на някое от високите дървета и да прокараме кабел долу до селото.

Жил отвори уста, за да възрази отново, но я затвори. Изражението му се промени — от агресивно стана замислено.

— Мислите си, че някой може да се изкатери по двайсет и пет метров бор, при това замръзнал, докато влачи сателитна чиния, а после не само да я монтира на върха, но и да я настрои така, че да хваща сигнал? Явно много обичате да гледате телевизия, мосю.

Гамаш се разсмя:

— Не ни трябва за телевизия. — Понижи глас. — А за връзка с интернет. Трябва да влезем в мрежата и това да стане колкото се може… хммм… по-тихо.

— Да откраднете сигнал? — попита Жил. — Честно казано, изобщо няма да сте първите, които опитват.

— Значи е възможно?

Жил въздъхна и загриза кокалчетата на пръстите си, потънал в дълбок размисъл.

— Искате да кажете, че трябва да превърнем двайсет и пет метрово дърво в телекомуникационна кула, да уловим сигнал и след това да пуснем кабел до долу?

— Като го казвате така, звучи трудно — усмихна се главният инспектор.

Но Жил остана сериозен:

— Съжалявам, patron. Бих направил всичко, за да ви помогна, но това, за което говорите, според мен няма как да се получи. Да кажем, че успея да се кача до върха на дървото със сателитната чиния и да я закрепя там. Но има твърде силен вятър. Чинията ще се клати във всички посоки.

Мъжът се вгледа в Гамаш и видя как изражението му бавно се променя, докато детективът осмисляше фактите. Защото това бяха факти. Нямаше как да бъдат прескочени.

— Сигналът непрекъснато ще се губи — продължи Жил. — Затова телекомуникационните кули се правят от стомана и са стабилни. Това е задължително. На теория идеята ви е добра, но просто няма как да се случи на практика.

Главен инспектор Гамаш сведе очи и за момент се загледа в пода, докато се съвземаше от удара. Това не беше просто някакъв си план, а единственият му план. Нямаше план "Б".

— Сещате ли се за друг начин да се свържем с високоскоростен интернет? — попита, но Жил поклати глава.

— Защо просто не отидете в Ковънсвил или Сан Реми? Там имат бърз интернет.

— Трябва да останем тук — отговори Гамаш, — където не могат да ни проследят.

Жил кимна и се замисли. Гамаш се взираше в него и се надяваше едрият мъж да измисли отговор. Но след малко той поклати глава:

— Хората се опитват да го постигнат от години. Законно или пиратски. Но просто няма как да стане. Désolé.

Главният инспектор благодари на Жил и се отдалечи, обезсърчен.

— Е? — попита Терез.

— Каза, че няма как да стане.

— Просто не иска да го направи — заяви главен комисар Брюнел. — Ще намерим някой друг.

Гамаш обясни проблема със силните ветрове и остави време на приятелката си бавно да приеме истината. Жил не беше вироглав, беше реалист. Но Гамаш забеляза още нещо. Макар че Терез Брюнел изглеждаше разочарована, съпругът й не беше.

Главният инспектор се насочи към кухнята, където Клара и Габри приготвяха вечерята.

— Мирише вкусно — обади се детективът.

— Гладен ли сте? — попита Габри и му връчи поднос с пастет по селски и крекери.

— Всъщност да — отвърна главният инспектор, докато мажеше с пастет един крекер. Усети как топлият дъх на хляба, който се печеше в момента, се смеси с аромата на пилешко с розмарин. Осъзна, че не е слагал залък в устата си от закуска. — Бих искал да помоля за една услуга. Прехвърлил съм стар филм от лента на диск и бих искал да го гледам, но в къщата на Емили няма DVD плейър.

— Искате ли да използвате моя? — предложи Клара.

Детективът кимна и художничката махна с прибора, който държеше в ръка, сякаш беше магическа пръчка. Посочи дневната:

— В съседната стая до дневната е.

— Нали нямате нищо против?

— Ни най-малко — рече Клара. — Ще дойда да го включа. Вечерята няма да е готова поне до половин час.

Гамаш последва домакинята до малка стая, обзаведена с диван и кресло. Стар телевизор с кинескоп бе разположен на масичката, а до него имаше DVD плейър. Детективът наблюдаваше Клара, докато тя натискаше разни бутони.

— Какво има на диска? — попита Габри. Стоеше на вратата с подноса с крекери и пастет в ръка. — Нека да позная. Вашето прослушване за "Канада търси талант"?

— Щеше да е много кратък запис — отбеляза Гамаш.

— Какво става тук?

Рут избута Габри и нахълта, хванала Роза под мишница и стиснала голяма чаша скоч в другата си ръка.

— Главният инспектор ще се явява в "Канадския идол"[59] — обясни Габри, — а това е неговият запис за прослушването.

— Е, не е… — започна Гамаш, но се отказа. Имаше ли смисъл?

— Някой да не би да спомена, че ще участвате в "Танцувай с мен"? — попита Мирна и се намърда на тесния диван между детектива и Рут.

Гамаш хвърли жален поглед към Клара. Оливие също се бе появил и бе застанал до партньора си. Главният инспектор въздъхна и натисна бутона за стартиране на записа.

На малкия екран се появи позната черно-бяла емблема, която се завъртя под съпровода на музика и авторитетен глас зад кадър.

"В малко канадско селце се случи чудо" — произнесе с мрачен тон дикторът на кинопрегледа. Последваха първите мътни образи и всички присъстващи в малката стая с телевизор у Клара се наведоха към екрана.