![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Влезте в личната ми баня. Първата врата отляво.
— Вървим към приключване — обясни Рогершон, след като Бекстрьом излезе да се облекчи. — Сещате ли се за нещо, което сме пропуснали да обсъдим? Или което желаете да допълните?
— Хванете този психопат. За останалото ще се погрижа аз — отвърна Хенинг Валин.
— Работим по въпроса.
— Нали не си прекалено пиян да шофираш? — попита Бекстрьом четвърт час по-късно, докато се прибираха към Векшо.
— Не съм — увери го Рогершон. — Една бира не ми действа. Да те питам нещо… Не съм знаел, че имаш дъщеря, която са удушили.
— Не казах това — възрази Бекстрьом. — Точните ми думи бяха „близък човек“.
— Ако говориш за Егон, не съм го удушил. Беше се удавил. Освен това мислех, че той е златна рибка.
— Имах предвид Гунила — уточни Бекстрьом. „Обзалагам се, че е направил нещо на Егон. Защо иначе ще го споменава непрекъснато?“
— Коя Гунила? — раздразнено попита Рогершон.
— От делото „Гунила“. Дето я намериха удушена — поясни Бекстрьом.
— Какво… Тя беше проститутка, за бога!
— Може да е била проститутка, но беше много жизнерадостно и приятно момиче. На няколко пъти с нея сме се засичали на улицата, докато тя се труди. Но със сигурност думите ми дадоха резултат. Не забеляза ли как бащата на Линда се оживи, след като чу, че сме братя по съдба. Впрочем в колата има ли пликчета за улики?
— В тази кола има абсолютно всичко — отвърна Рогершон. — Отворѝ жабката.
— Абракадабра — каза Бекстрьом, извади с усилие окървавена носна кърпичка от джоба си и я напъха в едно пликче.
— Затова ли отиде в кенефа?
— Да, не за да изпразня мехура — доволно призна Бекстрьом. — Татенцето е изхвърлил тази кърпичка в банята си.
— Едно ще ти кажа, Бекстрьом. Не си наред. Един ден дяволите ще те вземат. Ще дойдат лично и ще те отведат — кимна убедено Рогершон.
30
Адолфсон и Фон Есен чакаха в кабинета на Бекстрьом. Когато той влезе, Адолфсон изхвърча от стола, а партньорът му се ограничи с вежливо извъртане на главата, което да сигнализира добри намерения от най-общ характер.
— Шефе, извинявай, че се намърдахме вътре, ама не искахме да стоим в коридора, за да не се набиваме на очи — обясни Адолфсон.
— Сядай, Адолф, сядай, не се притеснявай — дружелюбно каза Бекстрьом, седна, издиша шумно и качи краката си върху бюрото. „Голям полицай ще излезе от това момче.“
Разпитът на Ерик Роланд Льофгрен бил проведен още в петък вечерта — в деня на убийството на Линда. Полицейски инспектор Ана Сандберг го потърсила по телефона. Според протокола разпитът продължил малко повече от двайсет минути. Инспектор Сандберг и Льофгрен обсъдили три важни въпроса и понеже протоколът бил само резюме на казаното помежду им, заемал две непълни страници.
„Льофгрен твърди, че с Линда са състуденти в Полицейската школа във Векшо, но че не се виждат през свободното си време. Извън училище се били засекли само на няколко социални прояви във връзка със следването и в няколко заведения във Векшо…“
„Льофгрен посочва, че не познава Линда отблизо, но я смята за весело и приятно момиче, което се интересува от спорт и е много обичано от състудентите си. Не знае Линда да е излизала с момче от школата. Според Льофгрен тя предпочитала компанията на приятелките си.“
„Колкото до вечерта, относима към разследването, Льофгрен посочва следното. Пристигнал в заведението към двайсет и два часа в четвъртък вечерта заедно с двама свои приятели от Полицейската школа и си тръгнал към четири без петнайсет в петък сутринта. Прибрал се вкъщи пеш, като пътьом не се отбил никъде. Бързал да си легне, защото бил обещал на родителите си да ги посети на вилата им на остров Йоланд и искал да шофира добре отпочинал. Докато бил в клуба, видял, че Линда е там, но само се поздравили, защото Льофгрен бил с друга компания. Заведението било пълно, но Льофгрен не забелязал нещо необичайно. Иначе споделя, че се чувства силно шокиран от случилото се със състудентката му.“
— Накратко, това са неговите показания — заключи Фон Есен и кимна към Бекстрьом.
— Но към протокола има приложена бележка — обясни Адолфсон.
— И дотам ще стигна — кимна Фон Есен с невъзмутимо спокойствие. — И дотам ще стигна. Колежката Сандберг, която е провела разпита, е приложила бележка към протокола. В нея тя посочва следното… цитирам: „Долуподписаната също се е намирала в нощния клуб на Градския хотел по времето, обсъждано в разпита… което съобщих устно на криминален комисар Бенгт Улсон днес в тринайсет и петнайсет. Потвърждавам, че в заведението Льофгрен дойде да поздрави мен и компанията ми и малко преди четири сутринта отново мина да се сбогува с нас. Сподели, че иска да се прибере и да спи, защото през уикенда възнамерява да посети вилата на родителите си. Виждала съм Льофгрен, когато изнесох лекция на тема «Домашно насилие» в Полицейската школа… Подпис, Ана Сандберг.“