Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
За нещастие, заблуденият куршум попадна в телевизора от съседната стая. Истеричният му съсед хукна към рецепцията, крещейки в изстъпление, обут само в боксерки с щампа на Патока Доналд. Персоналът на хотела веднага позвъни в полицията да съобщи за „ожесточена стрелба в стаята на началника на Главна дирекция «Криминална полиция»“. Само две минути по-късно пристигна първият патрул от полицията в Лунд, а с него и Специалният отряд за опасни ситуации от Малмьо.
После ситуацията излезе извън контрол. Нюландер разказа спокойно и последователно какво се е случило и посъветва всички да се приберат откъдето са дошли, но никой не пожела да се вслуша в съветите му. Местните колеги не притежаваха нужния професионализъм, за да се справят с възникналата ситуация. Вместо това конфискуваха служебното му оръжие и го замъкнаха в управлението в Лунд за разпит, макар че минаваше полунощ. След разпита го върнаха в хотела.
— За жалост, ще се наложи да напиша доклад за тази случка. — Нюландер прикова поглед в началника на Специалния отряд, когато го оставиха пред входа на хотела.
— Напиши, Нюландер — съгласи се началникът на сконски диалект. — Само обещай да си държиш ръцете над одеялото.
Още на следващата сутрин заловиха издирвания психопат в обикновена рибарска хижа близо до Охюс. Причината да го открият собствениците на хижата, а не корпусът, вероятно беше фактът, че хижата изобщо не влизаше в границите на изследвания от тях район. Съдейки по миризмата и червеше, той беше престоял там няколко дни.
— Проклетникът явно е лапнал дулото и е натиснал спусъка — обобщи шефът на корпуса.
— Вземете му ДНК проба и съобщете на колегите във Векшо — нареди Нюландер. „Провинциални ченгета! — помисли си презрително той. — Все чакат друг да им свърши работата.“
32
Векшо, неделя, 20 юли
Късно в неделя вечерта Кнютсон и Торѐн почукаха на вратата на Бекстрьом в хотела. Колегите от Стокхолм изпратили първоначална справка за мобилния телефон на курсанта Ерик Роланд Льофгрен.
— През уикенда ли са направили проверката? — озадачи се Бекстрьом.
— И те, като всички други, искат да си начислят извънредно работно време — отвърна Кнютсон.
— Тук ли е, или се е омел? — попита Бекстрьом. Надяваше се проклетникът да е духнал и неочаквано отново усети добре познатите му вибрации.
— Ако се съди по проведените разговори, той се намира на остров Йоланд от средата на седмицата — докладва Торѐн. — Преди това си е бил тук, във Векшо.
— Последно сигнал от телефона му е бил засечен от стълб до Мьорбюлонга — уточни Кнютсон. — Родителите имат вила наблизо. Сигурно там събира тен в момента.
— Открихте ли нещо интересно? — пришпори ги Бекстрьом. „Идиоти! Защо му е на такъв като Льофгрен да събира тен?!“
— Май да — отвърна Торѐн с въодушевление.
— Така изглежда — потвърди Кнютсон и се подсмихва.
— И какво е то? В тайна ли ще го държите?
— Колегата Сандберг явно многократно се е опитвала да го издири. Първия път в деня на убийството на Линда.
— И в това няма нищо странно, защото точно тогава е провела разпит с него по телефона — въздъхна Бекстрьом. „Нямат и грам мозък в кухите си глави!“
— Първоначално и ние така си помислихме — каза Торѐн.
— Но после се поразровихме по-надълбоко — обясни Кнютсон.
— Не думай — кисело отвърна Бекстрьом. „Абе тези за какви се мислят?!“
Според протокола за разпита, съставен и подписан от колежката Сандберг, тя позвънила в петък, четвърти юли, между 19,15 и 19,35 на телефона на курсанта Роланд Льофгрен.
— Набрала е мобилния му телефон — вероятно от кабинета си в управлението, защото разговорът е минал през централата — уточни Торѐн.
— Не съм чак толкова глупав. Какъв е тогава проблемът?
— Разговорът продължава съвсем кратко. — Кнютсон погледна лукаво Бекстрьом. — Приключва едва след четири минути. В 19,19.
— Е, и? Сигурно я е помолил да го набере на стационарния, защото например връзката е била лоша или батерията му се е изтощила. Откъде да знам!
„Нима е възможно човек да е чак толкова тъп“, дивеше се той.
— Проверихте ли стационарния му телефон? — попита той.
— Работим по въпроса. В квартирата си има стандартен абонамент към „Телия“. Живее в голяма къща на Докторската улица в центъра на Векшо. Собственикът е лекар с частна практика. Сигурно е стар колега на баща му, но абонаментът се води на бащата и това усложнява нещата.