Убийството на Линда [bg]

„Това момче ще стигне далеч“, помисли си Бекстрьом.

— Вземи си стол от коридора — обърна се към Фон Есен.

„Ако не искаш да седиш върху пода, шибан пръдлив синекръвец“, додаде наум.

— Слушам те — подкани той Адолфсон.

— Хрумна ни нещо. Нали онази мадама от Линшопинг казала на Еноксон, че ДНК-то на извършителя не е типично скандинавско, така да се каже; че издирваме чисто и просто чужденец.

— Мислите на Адолф често се отплесват в такава посока — отбеляза закачливо Фон Есен, докато проучваше ноктите си.

— По-нататък. — Бекстрьом изгледа злобно Фон Есен. „А ти си дръж езика зад зъбите“, предупреди го той наум.

— Става дума за неин състудент от полицейската школа на име Ерик Роланд Льофгрен. Той също е присъствал на партито в клуба през нощта, когато Линда е била убита. Досега не сме успели да се свържем с него и да му вземем проба.

— Ерик Роланд Льофгрен? — кимна колебливо Бекстрьом. — Звучи адски екзотично.

— Макар че почти не напуска града, не го открихме в дома му, където отидохме с намерението да му поднесем малък тампон — съобщи Фон Есен, които явно изобщо не се смущаваше от злобни погледи.

— Ти не се обаждай, Есен — скастри го Бекстрьом с най-възпитания си маниер. — Продължи — кимна той на Адолфсон.

— Всъщност е още по-хубаво, отколкото звучи. — Младият полицай му подаде снимка. — От идентификационната му карта в школата е. И това не е негативът — уточни Адолфсон с възторг.

„Черен като нощта“ — помисли си Бекстрьом, доите оглеждаше снимката, и в същия миг усета онези добре познати вибрации.

— Какво знаем за него? — попита той и се облегна на стола.

Състудент на Линда в полицейската школа, двайсет и пет годишен, дошъл като сираче от Западна Африка на шест години, осиновен от шведско семейство, което имало и други деца.

— Бащата е главен лекар в болницата в Калмар, майката е директор на гимназия пак в Калмар. Хубави хора, както се казва. Не е израснал на село като обикновено момче — допълни той.

Адолфсон беше син на един от най-заможните стопани в областта и беше израснал в семейното имение в околностите на Елмхулт.

— Друго? — попита Бекстрьом.

„Бил е на шест, когато е пристигнал тук от тъмна Африка… На какво се е научил, могат да предположат само такива като Брундин. Този случай става все по-интересен“, помисли си Бекстрьом.

— Добри оценки в училище. Е, не е бил отличник, но успехът му е стигнал да влезе в Полицейската школа — обясни Адолфсон. — Ако господин началникът разбира какво имам предвид — добави той по някаква причина.

— От какво се интересува? — попита Бекстрьом и изгледа предупредително Фон Есен, който въртеше очи с досада.