![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
И накрая Улсон изрази категоричното си убеждение, че именно познаването на района и местните хора изиграло решаваща роля в разобличаването на извършителя. Това следвало да се вземе предвид за в бъдеще и сериозно да се помисли как да се подсилят ресурсите на регионалните и местните полицейски звена във връзка с разрастването на насилствената престъпност, а впоследствие и да се положат основите на нова организация.
След лекцията Ларш Мартин Юхансон се приближи да благодари на Улсон. Не само от свое име, а и от името на другите. Досега не се е създал повод толкова много колеги да благодарим на един-единствен за толкова много глупости, изприказвани в рамките на толкова кратко време, установи Юхансон в най-учтивия си маниер. Ако Улсон се нуждае някой да му разясни нещо очевидно, нека не му хрумва да безпокои Юхансон и неговите сътрудници.
В петък, 28 май, кандидатът на философските науки Лиса Матей предаде докторската си дисертация в Катедрата по практическа философия в Стокхолмския университет. Дисертацията беше озаглавена „В памет на жертвата?“ и краесловният въпросителен знак въплъщаваше поантата на научната разработка. Авторката на дисертацията бе избрала да анализира — от гледна точка на джендър изследванията — скритото послание в медийните публикации във връзка с така наречените сексуални убийства на жени.
Класическата семиотична връзка между съдържание и външен израз и странният факт, че малките имена на близо двеста жени, жертви на сексуални убийства през последните петдесет години, стават част от названията на тези престъпления. Убийството „Биргита“, убийството „Йерд“, убийството „Шехцин“, убийството „Ула“ — няколко примера за престъпления отпреди петдесет години — а от по-скорошните, извършени през новото хилядолетие: убийството „Кайса“, убийството „Петра“, убийството „Йени“ и… убийството „Линда“. Жени от плът и кръв, превърнати в медийни послания. В символи — според общоприетата семиотична езикова употреба. А най-добрите — от гледна точка на медиите — дори се използват повторно, ако полицията успее да хване извършителя.
От курсант Линда Валин, двайсетгодишна, до убийството „Линда“, убиеца на Линда и така по цялата правораздавателна верига.
Символи на какво? Кое ги обединяваше, освен начинът, по който са убити, описани в медиите и накрая — потънали в сравнителното забвение на шведската криминална история? Очевидно полът играеше съществена роля. Мъжки имена никога не се използват за притурка към думата „убийство“, независимо дали мотивите за престъплението са сексуални, или просто неизвестни. Явно не е достатъчно да си просто човек. Нужно е да си жена, и то не каква да е, а жена в определена възраст. Най-младата е била само на пет, когато са я изнасилили и удушили, но с изключение на дузина проститутки, възрастта на нито една от жените, с чиито малки имена извършените убийства оставаха в историята, не надвишаваше четирийсет. Мотивите и подходът на извършителя също не даваха изчерпателно обяснение. Броят на жените, убити през същия времеви отрязък заради сексуален мотив или заради наличието на улики, свидетелстващи за предполагаем сексуален мотив, възлизаше на петстотин.
Лиса Матей поставяше естествения за всеки мислещ човек и полицай въпрос: какво е накарало медиите да пренебрегнат шейсет процента от всички жени, убити заради сексуален мотив?
Голяма част от тях бяха прекалено стари. Най-възрастната беше прехвърлила деветдесет, когато станала жертва на изнасилване и била убита с тъпата част на обикновена брадва. Друга част живеели в прекалено мизерни социални условия. Или поддържали връзка с мъже аутсайдери. Трети пък станали жертва на извършители, заловени в непосредствена близост до местопрестъплението, и историята им не притежаваше драматургична стойност.
Казано просто и обобщено, на тези жени им липсваше медиен потенциал, разбиран в най-прозаичния икономически смисъл: продажба на вестници. Недостатъчно добри снимки. Недостатъчно вълнуващ текст. Прекалено банални истории. Просто тези жени не бяха подходящи.
По някаква причина Лиса Матей бе избрала да посвети дисертацията си на близо двеста жени, изброени по азбучен ред по малкото си име. Първата се казваше Ана, жертва на убийството „Ана“, а последната се казваше Оса, жертва на убийството „Оса“.
„А аз се казвам Лиса, Лиса Матей — помисли си тя, след като натисна за последно клавиш от компютъра си. — На трийсет и две години съм, жена, криминален инспектор, а скоро и доктор на философските науки.“