![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, ще трябва да се справят някак си. Какъв е другият проблем?
— Накратко и в резюме… — подхвана Кнютсон.
Накратко и в резюме проблемът се състоял в следното. Още в 19,20, минута след края на разговора между полицай Сандберг и Льофгрен, някой — пак през полицейската централа — се обадил на мобилния му телефон, но той не вдигнал. Последвали още пет входящи повиквания от същия номер. Съдейки по продължителността им, всичките пет активирали гласовата поща. Последното обаждане постъпило малко след полунощ. През следващите петнайсет денонощия на мобилния телефон на Льофгрен постъпили още десет повиквания през полицейската централа. Всички пропуснати.
И за да бъде менюто пълно, Сандберг му звънила пет пъти от служебния си джиесем. Не успяла да се свърже с него нито веднъж. Накрая му се обадила още веднъж от личния си мобилен телефон.
— В четвъртък следобед, точно след обяд — поясни Кнютсон. — Тогава обаче са разговаряли в продължение на девет минути.
— Звучи подозрително — установи Бекстрьом. „Какви ги върши тази жена? Впрочем тя в четвъртък ли дойде при мен в столовата?“
— Да, всичко това е странно — съгласи се Торѐн.
— Малко мистериозно, ако на някого би хрумнало да попита мен — обади се Кнютсон.
— Предлагам тази вечер да се наспим и да видим утре какво ще ни хрумне — каза Бекстрьом.
„Какво става?“, питаше се той.
— Още нещо — спря ги той на вратата. — Нито дума на никого.
— Разбрано — кимна Кнютсон.
— Very hush hush — кимна и Торѐн, намигна с дясното си око и вдигна показалец пред устните си.
— Какво? — смая се Бекстрьом. „Тези глупаци да не се окажат и свободни зидари?“
— Very hush hush, или съвсем шушу-мушу — преведе Кнютсон. — Като в онзи филм за колегите от Лос Анджелис през петдесетте. „Поверително от Ел Ей“.
— Един от героите във филма казва така: very hush hush — обясни Торѐн. — Силен филм. По роман на Джеймс Елрой. Непременно иди да го гледаш, Бекстрьом.
„Не може да не са педали — помисли си Бекстрьом, преди да заспи. Просто не намираше друго обяснение, понеже в днешно време всички хора гледат филми по телевизията или на видеокасетофон. — Само педалите ходят на кино. Дори децата вече не стъпват там…“ Някъде по това време Сънчо го надви и когато отново отвори очи, навън вече се беше съмнало и безжалостното слънце бе започнало да търси пролука между завесите пред прозореца в хотелската му стая.
„Днес ще му светя маслото на този негодник“ — закани се Бекстрьом, докато стоеше под душа и студената вода го ободряваше за началото на поредния нов ден в живота му на детектив от отдел „Убийства“.
33
Векшо, понеделник, 21 юли — неделя, 27 юли
Криминален комисар Ян Левин започна да чете „Смоландспостен“. Все някакъв вестник трябваше да прелиства, за да е в час какво мислят медиите за света, като цяло, и за следствените действия по случая „Линда Валин“, в частност.
Най-големият местен вестник също отделяше много внимание на убийството, но в материалите по случая нямаше спекулации. Журналистите се изразяваха доста по-балансирано и предпазливо, макар че от тях се очакваше да бъдат по-емоционални от колегите си в големите ежедневници, защото трагедията, сполетяла Линда и семейството й, се беше разиграла именно във Векшо.
Във вестника бяха намерили място и задруги материали. Малка утеха в човешката несрета. Тази понеделнишка сутрин утехата се появи под формата на статия за вероятно най-голямата ягода на света, която си поделяше първата страница с последните новини по случая „Линда“.
Във вестника беше поместена и снимка на гигантската ягода, придружена, разбира се, от дежурната кибритена кутийка за сравнение. Съдейки по разликата в размерите им, ягодата явно беше сравнима с неголяма глава карфиол или мъжки юмрук. Във вътрешните страници на вестника публикуваха пространно интервю с мъжа, който стоеше зад този земеделски подвиг — седемдесет и две годишния Сванте Форшлунд, — и малко по-кратко интервю със съпругата му Вера, седемдесет и една годишна.
Сванте Форшлунд се пенсионирал преди близо десет години. Преди това работел като учител по биология и химия в гимназията във Векшо. В момента заедно със съпругата му живеели целогодишно в лятната си вила близо до Алвеста. Най-интересното занимание за съпрузите Форшлунд било градинарството. Тяхната градинка заемала площ около половин хектар. Там имало изобилие от земеделски култури, които носят на човек както радост, така и прехрана: цветя, подправки, билки, плодове и какви ли не зелени растения; картофи, както и всякакви кореноплодни и други полезни растения. Стопаните отглеждали и пчели, за да се гарантира просъществуването на този рай на земята. И не на последно място, двамата съпрузи отглеждали и няколко разновидности на градинската ягода. Именно ягодите били голямата страст в живота на Сванте Форшлунд.