Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Въпрос с ясен отговор — обясни Кнютсон.
— Нали се сещаш за онзи стар лаф за папата, Бекстрьом? Папата има ли смешна шапка? Това е реторичен въпрос — включи се и Торѐн.
— Ясно.
„Тези момчета са пълни кретени.“
Реторичният въпрос не се отнасял само за оригиналния Роналдо, когото познава цял свят, или поне онази част от него, която се интересува от футбол, а за всички лица с това име.
— И какво, по дяволите, иска да каже по-точно? — разпери ръце Бекстрьом. „Тези проклети академици ще съсипят целия полицейски корпус“, помисли си той.
— С други думи, има най-малко двама с името Роналдо — уточни Кнютсон. — Футболистът, който става играч на мача, и още един, чиито изяви напомнят великия голмайстор и вероятно са свързани с дербито между двата испански гранда.
— Ясно. Защо не го казахте преди малко? Линда е гледала мача по телевизията, където е ритал Роналдо — любимецът на всички откачени запалянковци, докато нейният Роналдо я е клатил върху дивана на майка й. Ще сбъркам ли, ако предположа, че го е направил цели три пъти?
— Е, и така може да се каже — сдържано кимна Торѐн.
— Според специалиста, с когото разговаряхме, това е най-вероятното тълкование на написаното в дневника. Отговорът е да — уточни Кнютсон. — Макар че той се изрази по малко по-различен начин.
— Тогава изпратете този шибаняк на курс, където да го научат да говори като нормален човек. Как върви проследяването на мобилния му телефон?
— Напредваме — отвърна Торѐн. — Върви само напред.
— Макар че такъв тип проверки винаги отнемат време, разбира се — додаде Кнютсон.
— Кога? — настоя Бекстрьом.
— През уикенда — отговори Торѐн.
— В най-добрия случай утре, в най-лошия в понеделник — поясни Кнютсон.
— Ще се чуем — Бекстрьом им посочи вратата.
Докато Бекстрьом обядваше в столовата, колежката Сандберг се приближи до него и попита може ли да седне.
— Разбира се — той кимна към свободния стол. „Не след дълго вече ще ми се струва провиснала като всички останали жени.“
— Може ли да говоря направо? — попита Сандберг и го погледна.
— Аз лично никога не шикалкавя — сви рамене той.
— Добре тогава — Сандберг сякаш събираше смелост да започне.
— Целият съм слух, но не чувам нищо.
— Не вярвам, че масовото изземване на ДНК проби от колеги ще даде резултат.
— А според мен засега върви много добре. Двамата млади колеги от „Охранителна полиция“, които се включиха да помагат, са страшно ефективни.
— Не вярвах, че има такива хора, преди да стана полицай. Но се надявах. Сега знам, че съм грешала. — Сандберг изгледа сериозно Бекстрьом. — За мен…
— Полицай не се става — прекъсна я той. — Или си, или не си. Адолфсон и Есен са полицаи. И толкова. На конкретен колега ли съчувстваш? — попита той. „Става все по-забавно.“
— Досега всички колеги, от които взехме проби, са вън от подозрение.
— Да, сигурно им е олекнало — ухили се Бекстрьом.
— Не мога да отида при колегата Клаесон и да го помоля за проба. Не и след всичко, което е преживял, не и знаейки как се чувства — поклати глава Сандберг, приковала поглед в Бекстрьом.
— Има ли друго? — попита той и погледна демонстративно ръчния си часовник.
— Какво ще правиш?
— Ще намерим друг начин. Ще помоля Адолфсон или друг колега да се заеме с тази задача — отвърна Бекстрьом и стана. „Да те видя сега, свиня такава.“
Отиде да остави подноса си върху стойката за мръсна посуда.
— Как, по дяволите, успя да го убедиш да се подложи на разпит? — попита Бекстрьом два часа по-късно, докато се возеше заедно с Рогершон към дома на Линдиния баща.
— Просто му се обадих и попитах дали е удобно да се отбием да поговорим.
— И той се съгласи?
— Да — кимна Рогершон.
Разпитът продължи близо два часа. Седяха в кабинета му на втория етаж на голямата къща. Бекстрьом стоеше малко встрани и остави Рогершон да води разговора. Само от време на време вмъкваше по някой въпрос. Обсъдиха интересите на Линда, средата, в която се движела, приятелите й и дали баща й се сеща за нещо важно, което досега не е споменавал. Рогершон и Бекстрьом избягваха старателно две теми: съществуването на евентуален дневник и други записки от личен характер, от една страна, и състоянието на бащата, от друга.