Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 190
Перейти на страницу:

— Въпрос с ясен отговор — обясни Кнютсон.

— Нали се сещаш за онзи стар лаф за папата, Бекстрьом? Папата има ли смешна шапка? Това е реторичен въпрос — включи се и Торѐн.

— Ясно.

„Тези момчета са пълни кретени.“

Реторичният въпрос не се отнасял само за оригиналния Роналдо, когото познава цял свят, или поне онази част от него, която се интересува от футбол, а за всички лица с това име.

— И какво, по дяволите, иска да каже по-точно? — разпери ръце Бекстрьом. „Тези проклети академици ще съсипят целия полицейски корпус“, помисли си той.

— С други думи, има най-малко двама с името Роналдо — уточни Кнютсон. — Футболистът, който става играч на мача, и още един, чиито изяви напомнят великия голмайстор и вероятно са свързани с дербито между двата испански гранда.

— Ясно. Защо не го казахте преди малко? Линда е гледала мача по телевизията, където е ритал Роналдо — любимецът на всички откачени запалянковци, докато нейният Роналдо я е клатил върху дивана на майка й. Ще сбъркам ли, ако предположа, че го е направил цели три пъти?

— Е, и така може да се каже — сдържано кимна Торѐн.

— Според специалиста, с когото разговаряхме, това е най-вероятното тълкование на написаното в дневника. Отговорът е да — уточни Кнютсон. — Макар че той се изрази по малко по-различен начин.

— Тогава изпратете този шибаняк на курс, където да го научат да говори като нормален човек. Как върви проследяването на мобилния му телефон?

— Напредваме — отвърна Торѐн. — Върви само напред.

— Макар че такъв тип проверки винаги отнемат време, разбира се — додаде Кнютсон.

— Кога? — настоя Бекстрьом.

— През уикенда — отговори Торѐн.

— В най-добрия случай утре, в най-лошия в понеделник — поясни Кнютсон.

— Ще се чуем — Бекстрьом им посочи вратата.

Докато Бекстрьом обядваше в столовата, колежката Сандберг се приближи до него и попита може ли да седне.

— Разбира се — той кимна към свободния стол. „Не след дълго вече ще ми се струва провиснала като всички останали жени.“

— Може ли да говоря направо? — попита Сандберг и го погледна.

— Аз лично никога не шикалкавя — сви рамене той.

— Добре тогава — Сандберг сякаш събираше смелост да започне.

— Целият съм слух, но не чувам нищо.

— Не вярвам, че масовото изземване на ДНК проби от колеги ще даде резултат.

— А според мен засега върви много добре. Двамата млади колеги от „Охранителна полиция“, които се включиха да помагат, са страшно ефективни.

— Не вярвах, че има такива хора, преди да стана полицай. Но се надявах. Сега знам, че съм грешала. — Сандберг изгледа сериозно Бекстрьом. — За мен…

— Полицай не се става — прекъсна я той. — Или си, или не си. Адолфсон и Есен са полицаи. И толкова. На конкретен колега ли съчувстваш? — попита той. „Става все по-забавно.“

— Досега всички колеги, от които взехме проби, са вън от подозрение.

— Да, сигурно им е олекнало — ухили се Бекстрьом.

— Не мога да отида при колегата Клаесон и да го помоля за проба. Не и след всичко, което е преживял, не и знаейки как се чувства — поклати глава Сандберг, приковала поглед в Бекстрьом.

— Има ли друго? — попита той и погледна демонстративно ръчния си часовник.

— Какво ще правиш?

— Ще намерим друг начин. Ще помоля Адолфсон или друг колега да се заеме с тази задача — отвърна Бекстрьом и стана. „Да те видя сега, свиня такава.“

Отиде да остави подноса си върху стойката за мръсна посуда.

— Как, по дяволите, успя да го убедиш да се подложи на разпит? — попита Бекстрьом два часа по-късно, докато се возеше заедно с Рогершон към дома на Линдиния баща.

— Просто му се обадих и попитах дали е удобно да се отбием да поговорим.

— И той се съгласи?

— Да — кимна Рогершон.

Разпитът продължи близо два часа. Седяха в кабинета му на втория етаж на голямата къща. Бекстрьом стоеше малко встрани и остави Рогершон да води разговора. Само от време на време вмъкваше по някой въпрос. Обсъдиха интересите на Линда, средата, в която се движела, приятелите й и дали баща й се сеща за нещо важно, което досега не е споменавал. Рогершон и Бекстрьом избягваха старателно две теми: съществуването на евентуален дневник и други записки от личен характер, от една страна, и състоянието на бащата, от друга.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)