Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, какво мислите за това? — попита Бекстрьом и ги изгледа лукаво.
— Не е вярно, че познава Линда съвсем бегло — отвърна Адолфсон.
— Скъпи братко. — Фон Есен го потупа леко по ръката. — Човек не може да има всички жени, а изгубиш ли една, остават хиляди — добави утешително той. — Адолф се беше поувлякъл по жертвата — обясни той. Все флиртуваше с нея, докато тя работеше на рецепцията.
— Аха — изсмя се Бекстрьом. — Дали да не вземем проба и от теб, Адолф?
— Тази подробност вече я уредих с Еноксон — отвърна Адолфсон и в гласа му като никога се прокраднаха враждебни нотки.
— Защо? — полюбопитства Бекстрьом. „Наистина не разбирам.“
— Нали аз я открих. На местопрестъплението имаше следи от мен. Не защото съм точил лиги по нея, а защото я докоснах да проверя дали е мъртва. Освен това аз предложих на Еноксон да лапна памучето. Направих го доброволно.
— И той те послуша — усмихна се Бекстрьом.
— Да.
— Умен мъж. Но нека се върнем на въпроса. Колко добре е познавал нашият Роналдо жертвата?
— От негови приятели разбрахме, че по собствените му думи е спал с нея. Уви. Интересуват ли те подробности, шефе?
— Зарежи подробностите. Жените са луди. Като заговорихме за жени, що за птица е колежката Сандберг?
— Не е сред любимките ми — отвърна Адолфсон. — Не работя с нея. Омъжена е за човек от гилдията, а колкото до него, ще се въздържа от оценка. Работи като квартален в Калмар, така че може да се очаква най-лошото.
— Резервираното ни отношение към Сандберг се дължи донякъде на факта, че тя обвини и двама ни в полицейско насилие — уточни Фон Есен. — Според нея сме ударили едно от протежетата й във връзка с арест. Стана през пролетта.
— Какво беше направил? — попита Бекстрьом.
— Не той, а тя. Опита се да захапе Барона за гърлото, когато искахме да я вкараме в колата. Понеже знаех, че е серопозитивна, сметнах, че безопасността изисква да я вържа и да й сложа намордник.
— Не знаех, че държите намордник в колите си — отбеляза Бекстрьом. — Много далновидно.
— Всъщност си съблякох якето и го увих около главата й — обясни Адолфсон. — Дори предателите от „Вътрешно разследване“ не намериха за какво да се хванат.
— Ето какво ще направим. Разговорът ни не бива да излиза от тази стая — предупреди Бекстрьом, свали си краката от бюрото и се наведе напред, за да подчертае колко са важни напътствията му.
31
Още в началото на седмицата началникът на Главна дирекция „Криминална полиция“ отлетя за Сконе, за да ръководи лично преследването на най-опасния престъпник в страната; лудия от Далбю, масовия убиец, а в света, в който такива като Нюландер бяха принудени да живеят, най-вероятно и сериен убиец. За да си осигури близост до района в Далбю, където верните му хора от Корпуса за бързо реагиране издирваха престъпника, Нюландер се установи в Гранд Хотел в Лунд Там първо проявиха лошия вкус да му предложат апартамента на Фритьоф Нилсон Пирата20, но след като им разясни кои полеви обстоятелства са наложили идването му, от хотела го настаниха в обикновена двойна стая с баня. „Тези проклети цивилни нищо не знаят за стресови ситуации“, мислеше си Нюландер.
Късно в събота вечерта, за жалост, в хотелската стая на Нюландер се случи малък инцидент.
След като бе прекарал повече от петнайсет часа на открито, жегата изтощи Нюландер, а и не му бе останало време да хапне нищо. Преди да си легне, той извади или, обратно, постави патрон в служебното си оръжие — конкретните обстоятелства така и не се изясниха, — по погрешка възпроизведе изстрел и куршумът се заби в огледалото в банята. Понеже този инцидент не причини никаква фатална вреда, Нюландер си изми зъбите, сложи пистолета под възглавницата си, където винаги го държеше по време на командировка, легна си и тъкмо да заспи, някой започна да блъска като обезумял по вратата му.
20
Фритьоф Нилсон Пирата (1895–1972) — шведски адвокат и писател. — Б.пр.