Убийството на Линда [bg]

— Беше през пролетта. Запознахме се. Бяха ме поканили на вечеря в града и с Линда щяха да гледат някакъв футболен мач, доколкото си спомням. Линда има… имаше страшно много канали на телевизора в нейната стая.

— Но си го спомняте?

— Да. Той е доста запомнящ се типаж. Особено за бащи като мен — додаде, кой знае защо, той. — Но понеже усещам накъде биете, нека ви кажа: Линда не е имала връзка с него. Сигурен съм. А иначе никога не съм й се бъркал с кого се вижда на приятелски начала.

— Този младеж стори ли ви се неприятен или агресивен? — попита Рогершон.

— По-скоро подмазвач — отвърна Хенинг Валин. Не бих искал такова момче да ми стане зет — допълни той, поклати глава и притисна два пръста към очите си.

— Нямам намерение да ви питам как се чувствате — обади се Бекстрьом. — Мой близък човек също… преживя нещо, подобно на онова, което е преживяла Линда. Знам от опит какво ви е в момента.

— Наистина ли? — Хенинг Валин го изгледа изненадано.

— Да — сериозно потвърди Бекстрьом. — Затова не ви досаждам с дежурния въпрос „Как си?“. Може ли да продължим?

— Да. Всичко е наред. Преди да съм забравил… предложих да обявим награда. Това ще подпомогне ли следствената работа?

— Не — поклати глава Бекстрьом.

— Защо?

— Защото със сигурност ще го пипнем — увери го Бекстрьом с професионалния си полицейски поглед.

— Добре тогава. Ако въпреки това прецените, че паричната награда ще ви бъде от помощ, само ми се обадете.

— Донесли сме списък с имена на лица, които Линда е познавала повече или по-малко. Виждате ли някой ваш познат? — попита Рогершон.

Хенинг Валин хвърли бърз поглед върху списъка от близкото обкръжение на Линда. Нямал да добави нищо, което те вече да не знаят. Изкоментира единствено един от съседите — Мариан Грос.

— Спомням си, че Линда ми е споменавала за този човек. Описа го като много неприятен. Явно се е пренесъл там след мен.

— И вие ли сте живели в тази сграда? Където беше извършено убийството, имам предвид.

— Аз бях неин собственик — уточни Хенинг Валин. — Отстъпих го на майката на Линда след развода. После тя започна да го дава под наем. Парите винаги са били сред приоритетите й.

— Но вие не сте живели там? — повтори въпроса си Рогершон.

— Не. Офисът на една от шведските ми фирми се помещаваше там, но не съм стъпвал там, откакто я купих. Него ли подозирате? Грос?

Рогершон сви рамене.

— Проверяваме всички, които имаме основания да проверяваме — обясни той.

— Не изключваме никого, преди да сме сто процента сигурни в невинността му — подчерта Бекстрьом. — Който остане в списъка, ще го тикнем зад решетките. До края на живота му.

— И кога ще го направите?

— Скоро. Може ли да използвам кен… тоалетната ви, преди да тръгнем? Следобедната бира явно е голямо изпитание за едно старо ченге.