Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Ягодата рекордьорка представлявала късна американска кръстоска, наречена Fragaria monstrum americanum, или гигантска американска ягода. Форшлунд забелязал въпросния екземпляр седмица след Мидсомар. Още тогава ягодата се отличавала като значително по-едра от другите в същата леха.
Форшлунд веднага решил да задейства специална програма за развитие на плода. Отстранил всички съседни ягодови растения, за да се избегне ненужна конкуренция, осигурил й допълнително напояване и наторяване. Стопанинът взел мерки за защита на ягодовия корен, на който се намирала ягодата кандидат за рекорд, срещу насекоми, ларви, птици, зайци и сърни. Четиринайсет дни по-късно, когато Форшлунд преценил, че ягодата му е достигнала оптималния си размер, той я откъснал, заснел я и така се озовал във вестника.
Освен чисто земеделския рекорд, който ягодата му донесла, в нея Форшлунд съзрял и колосален икономически потенциал. В момента промишлените насаждения с ягоди в Швеция възлизали на 2350 хектара и според Форшлунд, ако стопаните започнели да залагат на неговия сорт гигантски ягоди, внос от САЩ, само за няколко години годишният добив на такива плодове щял да нарасне с близо четиристотин процента. Върху същия ареал и за пренебрежимо по-висока цена за напояване и торене.
Съпругата Вера също се изказваше във вестника, но значително по-скептично от мъжа си. Накратко, тя смяташе, че гигантската ягода е водниста и безвкусна. По-просто казано, дори не би си помислила да я използва за кулинарни цели. В света на Вера Форшлунд една истинска ягода трябвало да е вкусна като ягодите, които била яла като дете. Личният й фаворит бил местен сорт, който давал дребен плод с тъмночервено и твърдо плодово месо, много сладък и с примамлив аромат на горска ягода. Тя наследила храстите от родителите си и въпреки че съпругът й бил късен Карл Линей, той също се запалил по проследяване на произхода им. Но откъдето и да били произлезли, тези ягоди били неизменна основна съставка в прочутата й ягодова торта, с която Вера лятно време гощавала своите деца, внуци, близки и приятели.
Читателите на „Смоландспостен“ получаваха като бонус рецептата за този лесен шведски летен десерт. За блата се начупват бисквити и се подреждат, после се напръскват с домашния ягодов ликьор на Вера, намазват се обилно с домашното й сладко от същия сорт ягоди, после с много бита сметана и накрая се покриват с нарязани ягоди. Върху тортата се поставя най-красивият екземпляр, за да увенчае кулинарното творение.
На Левин рецептата му прозвуча съвсем лесна за изпълнение и много вкусна. Като тортите, които майка му приготвяше, докато бяха деца. Левин реши да изреже статията от вестника и да я прикрепи към другите си записки за пътуването и престоя във Векшо.
34
Акцията по събирането на доброволни ДНК проби във Векшо се превърна в истински успех. Броят им наближаваше четиристотин. Специалистите от лабораторията в Линшопинг хвърлиха всичките си сили в обработване на пробите по случая „Линда“ и така успяха да докажат невинността на близо половината от включените в списъка с потенциални заподозрени.
— Как върви с колегите и бъдещите колеги? — поинтересува се Улсон.
— Добре — отвърна Кнютсон и погледна в документите си. — Разполагаме с осем проби. Всички са взети доброволно. Първите четирима вече са вън от подозрение. Двама обаче още не са дали проба.
— Вече съм обещал да се погрижа за единия. Съвсем скоро ще разполагаме и с неговата проба — вметна Улсон. — За това не берете грижа. Лично ще се погрижа — увери ги той.
— Имаме и един курсант, който не е дал проба — установи Кнютсон. — Да видим… — Кнютсон се престои, че чете в книжата си. — С Линда са били състуденти. През нощта на убийството е бил в клуба. Според списъка на Полицейската школа се казва Ерик Роланд Льофгрен.