V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Господи! — възкликна Херонимо.
Тупаникът бушуваше с пълна сила. Виждаха се няколко пистолета, но останалото бяха предимно ножове, тръби, войнишки колани. Тримата заобиколиха откъм паркираните коли и съгледаха скрит зад един „линкълн“ човек в туидов костюм, който бърникаше по копчетата на магнетофон. На близкото дърво се бе покатерил звукотехник и окачаше микрофони. Нощта бе станала ветровита и студена.
— Поздрав — долетя от туидовия костюм. — Казвам се Уинсъм.
— Шефът на сестра ми — прошепна Анхел.
От далечния край на улицата Профейн чу писък, който можеше да е на Фина. Хукна натам. Прозвучаха изстрели и крясъци. На три-четири метра пред тях от една странична уличка изскочиха тичешком петима Крале на Би Бопа. Херонимо и Анхел бяха точно зад Профейн. Някой бе паркирал посред улицата една кола, чието усилено докрай радио предаваше от станция ГСВОБ136. Наблизо чуха изсвистяване на колан и вик от болка: но черната сянка на едно голямо дърво скриваше от тях случилото се, каквото и да бе то.
Започнаха да оглеждат улицата, да търсят клубове. Скоро откриха надпис Пивница и надраскана с тебешир на тротоара стрелка, сочеща към сграда от кафяв камък. Изтичаха нагоре по стълбите и видяха врата, на която с тебешир бе изписано „Пивница“. Вратата не се отваряше. Анхел я изрита два-три пъти и строши ключалката. Зад тях на улицата цареше хаос. До тротоара лежаха проснати няколко тела. Анхел връхлетя в залата, Профейн и Херонимо го последваха. Около мястото на побоя започнаха да се съсредоточават полицейски сирени от всички посоки на града.
Анхел отвори една врата в дъното на залата и през пролуката Профейн за секунда зърна Фина, изпъната на старо армейско легло, гола, разчорлена, усмихната. Очите й бяха празни, като на Лусил в онази вечер, върху билярдната маса. Анхел се обърна и всичките му зъби проблеснаха.
— Няма да влизате — нареди им той. — Изчакайте. — Вратата хлопна зад него и след малко го чуха да удря Фина.
Анхел навярно бе в състояние да я убие. Профейн не знаеше докъде се простира действието на кодекса на честта. Не можеше да влезе там и да го спре; не бе сигурен дали искаше да го направи. Воят на полицейските сирени бе стигнал до кресчендо и после внезапно бе замлъкнал. Сбиването бе приключило. И нещо повече от това бе приключило, според Профейн. Пожела лека нощ на Херонимо, излезе навън и тръгна, без да обръща глава да види какво става на улицата, зад гърба си.
Реши да не се прибира при семейство Мендоса. Вече нямаше работа под улицата. Свършено бе с покоя там. Трябваше да се върне на повърхността, на улицата на илюзиите. Скоро намери станцията на метрото, двайсет минути по-късно бе в центъра на града и започна да търси евтин подслон.
Седма глава
Тя е окачена на западната стена
Стоматологът-хирург Дъдли Айгенвалю разглеждаше съкровища в своя кабинет/жилище на Парк Авеню. В заключена махагонова витрина (най-значимата мебел в кабинета), върху черно кадифе бе положен комплект изкуствени челюсти, всеки отделен зъб изработен от различен благороден метал. Горният десен кучешки зъб бе от чист титан и се явяваше притегателната точка на комплекта, според Айгенвалю. Преди година той бе видял автентичния метал с пореста структура в някаква леярна близо до Колорадо Спрингс. Бе пътувал дотам с частния самолет на Клейтън („Гадния“) Чиклиц от концерна „Йойодин“, един от най-големите доставчици на техника с военно предназначение на източното крайбрежие, с филиали из цялата страна. Двамата с Чиклиц бяха част от един и същи Кръг. Тъй казваше ентусиастът Стенсъл. И го мислеше.
В края на първия президентски мандат на Айзенхауер, следящите внимателно за подобни неща, бяха забелязали сред бурните сиви вълни на историята появата на малки ярки флагчета, които храбро се развяваха и сигнализираха, че една нова и непривлекателна професия започва да печели духовно надмощие. Още в началото на века психоанализата бе узурпирала от духовенството ролята на отеца-изповедник. Сега, като че ли, психотерапевтът на свой ред щеше да бъде детрониран, и то не от кого да е, а от зъболекаря.
В действителност, това изглежда бе нещо повече от номенклатурна промяна. Уговорените посещения при зъболекаря се превръщаха в събеседвания, дълбокомислени изявления за самия себе си биваха предхождани от „Моят зъболекар смята, че…“ Психодонтията137, подобно на своите предшественици, разработи собствен жаргон: неврозата бе наречена „малоклузия“138, определението за орално/анално/гениталните фази бе „периодична смяна на зъбите“, инстинктивните импулси биваха назовавани „пулпа“, а свръхазът — „глеч“.
136
Гласът на Свободата — нюйоркска радиостанция, излъчваща на дълги вълни предимно госпъли и спиричуъли за цветнокожи слушатели. Позивни: WLIB W The Voice of LIBerty (early slogan).
137
Психодонтия — отреагиране на психически проблеми посредством състоянието на зъбите.
138
Малоклузия — злокачествено запушване на каналите на зъбните корени.