V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Профейн вероятно го бе виждал под улицата или на някоя от сбирките пред сладкарницата. Но възникна едва доловима усмивчица и нещо като полутелепатия, сякаш този куриер бе донесъл известие също и на Профейн, скрито за всички други, освен за тях двамата, в плик от преплетени бързи погледи, което гласеше: Кого опитваш да измамиш? Слушай вятъра.
Профейн се заслуша във вятъра. Куриерът излезе.
— Господин Уинсъм ще ви приеме след малко — обяви секретарката.
Бени отиде при прозореца и погледна надолу към 42-ра улица. Все едно че можеше да види и вятъра. Не се чувствуваше добре с официалните дрехи — в края на краищата костюмът вероятно изобщо не бе в състояние да прикрие тази странна депресия, която не излизаше наяве в никой борсов или годишен отчет.
— Хей, къде отивате? — извика секретарката.
— Размислих — отвърна Профейн. Навън в коридора и докато слизаше с асансьора, а после във фоайето и на улицата, той търсеше куриера, ала не можа да го открие. Разкопча сакото на стария Мендоса и тътрейки крака потегли бавно по 42-ра улица, с увиснала глава, право срещу вятъра.
На петъчната проверка Цайтсус, почти разплакан им съобщи новината. Отсега нататък само два работни дни седмично, само пет екипа за прочесване на каналите под Бруклин. Същата вечер на връщане Анхел, Профейн и Херонимо се отбиха в един съседен бар на „Бродуей“.
Стояха там до девет и половина-десет, когато влязоха няколко проститутки. Барът бе разположен в края на „Бродуей“, където номерата на сградите бяха над 80-те, а това не е „Бродуей“ на шоубизнеса или даже не е разбито сърце за всяка улична лампа по нея. По-нататък се простираше безлична, гола местност, където едно сърце изобщо не би могло да прави нещо кой знае колко страстно или безвъзвратно, като например да се пръсне: просто с всеки изминат ден разпъването, повишеното вътрешно налягане и общото натоварване се натрупват все повече в него, докато накрая комбинираното въздействие на тези фактори, плюс собствените му тръпки, го изтощават напълно.
Нахлу първата вълна от улични момичета, да се преоблекат за вечерните клиенти. Не бяха хубави и барманът казваше на всяка от тях по нещо. Някои щяха да се върнат малко преди затварянето на бара, да ударят по едно питие преди лягане, независимо дали работата им бе вървяла или не. Ако имаха клиенти — обикновено от дребните квартални гангстери — барманът се държеше учтиво и приветливо, все едно че бяха млади влюбени, каквито, в известен смисъл, те бяха. Влезеше ли момиче, което цялата нощ не бе имало късмет, барманът му наливаше кафе, добавяше към него солидна порция бренди и подхвърляше нещо в смисъл, че навън е много студено или вали и според него времето не е особено подходящо за клиентите. Проститутката обикновено правеше последен опит да хване за клиент някой от бара.
След като поговориха с момичетата и направиха пет-шест игри на кегелбана, Профейн, Херонимо и Анхел си тръгнаха. На излизане срещнаха госпожа Мендоса.
— Виждал ли си Фина? — попита тя Анхел. — Трябваше след работа да дойде и да ми помогне с пазаруването. Никога не е правила такова нещо, Анхелито. Тревожа се.
Дотича Кук.
— Долорес каза, че Фина е излязла с Плейбойс, но не знае къде е отишла. Фина току-що се била обадила по телефона и, според Долорес, гласът й звучал странно.
Госпожа Мендоса хвана за главата малкия Кук и попита откъде се е обадила Фина. Той отвърна, че както вече й е казал, никой не знае откъде. Профейн се завъртя към Анхел и улови погледа му. След като госпожа Мендоса тръгна, Анхел рече:
— Не ми се ще да мисля за това. Собствената ми сестра… Но ако някой от онези недорасли курчета опита да направи нещо…
Профейн се въздържа да добави, че е на същото мнение. И без това Анхел беше достатъчно разтревожен. Но той знаеше, че Профейн също има предвид групово изнасилване. И двамата бяха наясно що за момиче е Фина.
— Трябва да я намерим — заяви Профейн.
— Те са пръснати из целия град — поясни Херонимо. — Знам две-три от свърталищата им.
Решиха да започнат от клуба на „Мот Стрийт“. До полунощ обикаляха с метрото из целия град, ала намираха само празни клубове и заключени врати. Но докато вървяха по „Амстердам Авеню“, някъде около 60-ти номер, чуха врява иззад един ъгъл.