Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Загреба водата и се преобърна, като затвори очи, риташе с крака, оставяйки водата да я погълне. Едва когато дробовете й започнаха да парят, изскочи на повърхността. След това излезе на брега, изсуши се и се върна във вилата. Вече бе изгладняла и с радост се съсредоточи върху това прозаично усещане, което лесно можеше да бъде задоволено с препечена филия хляб и чаша горещ чай.

Роуз още спеше, а Джоан бе заминала за Лондон, за да се види с новия си приятел, така че Скай не си направи труда да се изкъпе и преоблече. Вместо това погали по главата котката на Роуз, извади чайника и се зае да отмерва с лъжичка скъпоценните листенца, когато на вратата се почука. Очакваше, че мисис Чембърс от „Бъгъл“ им носи допълнително храна, и замръзна, когато видя О’Фарел, Никълъс, Марго и още един пилот, онзи, по когото Роуз се прехласваше, да стоят на прага.

— Какво правите тук? – попита тя, като от изненада не съзнаваше какво говори. – Още няма седем часа.

О’Фарел изглеждаше необичайно сконфузен.

— Бяхме твърде изнервени, за да заспим. Донесохме шампанско – подаде й бутилката.

— Не съм облечена като за закуска с шампанско – каза тя.

Меко казано. Банският й костюм бе черен, с гол гръб, с бял тигър, който се виеше по корема и хълбока й. Беше го донесла със себе си от Франция и никога не бе очаквала да бъде само по него, когато отвори вратата пред банда пилоти.

— Не се оплаквам – каза О’Фарел с усмивка.

Тя погледна встрани от него към останалите и изненада Никълъс, чиито очи проследяваха тигъра от гърдите през стомаха й, като се задържаха за малко върху голата кожа в горната част на бедрото й. Ръката на Скай намери рамката на вратата и се вкопчи в нея.

В следващия миг очите му се извърнаха от тялото й, като докоснаха като птичи перца нейните. Той поруменя, когато разбра, че тя е забелязала погледа му, и страните му се обагриха досущ като всичко, което бе събудил у нея. Тя потръпна.

— Ето още портокали – бързо каза той, като протегна кесията, за да скрие лицето си.

О’Фарел заговори, но Скай нямаше никаква представа какво казва, само отбеляза, че думите излизат бързо през устата му, а ръцете му жестикулират. Дори Марго изглеждаше сковано, цигарата едва се откъсваше от устните й, за да издиша дима, преди да дръпне отново. Скай познаваше чувството да се върнеш на земята, след като си летял цял ден, и да не можеш да превключиш, да лежиш в леглото и да гледаш в тавана, а сънят да не идва. Така че се отдръпна, за да ги пропусне да влязат.

Поведе ги към кухнята и постави кесията с портокали на плота. Никълъс побутна няколко кутии „Житан“ към нея и Скай разбра, че вероятно пак бе ходил във Франция. Не смееше да я погледне.