Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
„Не! Това не се е случило! Още не!“ Драконът-магьосник се укори за ужасните си мисли. Консортът на Детуинг имаше намерение да използва магическата му същност, за да нахрани чудовищата си… все още имаше надежда… за всички, освен Калек. Той скърбеше за жестоката смърт на синия.
Нещото в ямата, нещото, което вече се беше научило толкова добре да се прикрива дори от дракони, със сигурност си беше устроило ужасно пиршество с Калек. Крас се гневеше, че не беше успял да направи нищо, за да спаси другаря си, но повече се вбесяваше, че никой не можеше да разчита на него.
Той нямаше представа какво се бе случило с Ириди. В отчаянието си я беше изпратил на единственото безопасно място около Грим Батол, което познаваше. Той знаеше за него от драконите, които пазеха страховитата планина — там бе трудно да се използва магия. Само там Ириди щеше да има шанс да се съвземе и, ако беше по-умна — да напусне това място възможно най-бързо. Но Крас се съмняваше, че е постъпила така.
За пореден път драконът-магьосник се опита да се измъкне от затвора си. Виждаше някаква ирония в това, че точно тук той има сила, за разлика от всяко друго място в близост до Грим Батол. Камерата беше всъщност една джобна вселена, която използва магията на пленника, за да го държи в плен. Но освен това го делеше от магията на Синестра и това, което в действителност отслабваше силите му навън.
Но той не можеше просто да седи и чака черният дракон да го извади за подлите си цели. Крас не беше обикновен пленник. Той познаваше историята на какавидените камери — не бяха ли те самите дело на дракони, все пак?
Първоначално камерите били проектирани за различни цели в зависимост от орляка, който ги създава, но основното и най-важно предназначение е било да държат в плен същества, представляващи магическа заплаха — демони, полудели заклинатели, елементали и други подобни. Камерите, създадени от черния орляк, са били предназначени да предпазват от диви енергии и неща, заплашващи самата земя.
Но това се променило завинаги, след като наскоро обезумелият Нелтарион, разгневен от загубата на Демонична душа в извора на Вечността, решил да промени камерите на орляка си, за да пленява с тях въображаемите си врагове. Другите орляци бързо открили камерите на Пазителя на Земята, събрали и своите и ги запечатали завинаги на място, където никой да не може да ги открие. Но в течение на векове все някоя камера намирала своя път обратно в този свят… а може би тази дори не е била запечатвана.
Крас започна да се обърква. Може би грешеше. Може би познаването на историята на ужасните кутии нямаше с какво да му помогне да се спаси. Драконът-магьосник се подвоуми. Или пък имаше? Изведнъж си спомни за една характерна особеност. Създаването на какавидени камери изискваше много усилия, затова и не бяха толкова много. И все пак някои от тях не бяха достатъчно стабилни. Имаха дефекти… Това беше нова надежда, а за момента — единствената. Крас се фокусира и протегна ръце.
Отначало единственото, което почувства, беше потискащото пространство. Той потръпна и за миг в съзнанието му проблесна надеждата, че Синестра скоро ще го призове. Крас веднага потисна тази идея, но се зачуди след колко време отново щеше да се надява на това, ако все пак не успее да се измъкне.
Той се концентрира отново. До голяма степен това, което почувства, беше собствената му магия, но постепенно започна да долавя нещо друго. Нещо, което не беше от Азерот. Крас се обнадежди и се фокусира върху него. Беше му някак познато, напомняше му на… Да, това беше. Това, разбира се, беше камерата, в която е бил затворен етерният дракон. Крас не беше сигурен дали това ще му бъде от някаква полза. Енергиите на етерния дракон нямаха нищо общо с това, което е можел да си представи създателят на този адски затвор.
Драконът-магьосник започна да проучва внимателно дизайна на камерата. Имаше странни промени, които само създателят й можеше да направи — може би самият Нелтарион или консортът му. Крас започна да губи вяра, че това може да му помогне с нещо. Който и да беше създал този артефакт, определено е обичал да експериментира. Но Крас трябваше да опита. Той изследва магическата основа на кутията, търсейки някакви щети, които етерният дракон е могъл да направи, докато е бил в плен. Някаква пукнатина би могла да му даде шанс да избяга. Трябваше да го стори.