За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Зрелището със смъртта на Виргиния, принесена от своя баща в жертва на целомъдрието и свободата, премахва властта на децемвирите. Всеки става свободен, защото е бил оскърбен; всички стават граждани, защото всички се чувствуват бащи. Сенатът и народът получават свободата, която е била поверена на жалки тирани.
Римският народ е бил повече от всеки друг чувствителен към зрелищата. Зрелището с окървавеното тяло на Лукреция е сложило край на царството. Покритият с рани длъжник, който се появява на площада, прави така, че да се измени формата на републиканското управление. Образът на Виргиния прогонва децемвирите. За да бъде наложено осъждането на Манлий, е трябвало да се скрие от народа гледката на Капитолия. Окървавената тога на Цезар отново поставя Рим под робство.
Глава XVI
За законодателната власт
в римската република
При децемвирите разприте са били спрени; но с идването на свободата се възражда завистта; доколкото у патрициите са оставали някакви привилегии, плебеите са се мъчели да им ги отнемат.
Злото е нямало да бъде толкова голямо, ако плебеите са се задоволили с отнемането на привилегиите на патрициите и не са ги оскърбявали в качеството им на граждани. Когато са се свиквали събрания по курии и центурии, в тях са участвували сенатори, патриции и плебеи. В хода на споровете плебеите са спечелили правото да създават закони сами, без участието на патрициите и сената. Тези закони са били наречени плебисцити; а комитиите, в които са се създавали — комитии по триби. Така имало е случаи, когато патрициите не са вземали никакво участие в законодателната власт и когато са били подчинени на законодателната власт на друго държавно съсловие. Това е било някакво опиянение от свободата. Народът, стремейки се да установи демокрация, разрушава самите принципи на демокрацията. Изглеждало е, че такава една прекомерна власт е трябвало да унищожи властта на сената; но Рим е имал превъзходни институции. Особено добри са били две от тях: едната, чрез която се регулирала законодателната власт на народа, и другата, чрез която тя се ограничавала.
Цензорите, а преди тях консулите на всеки пет години са формирали и създавали, така да се каже, политическото тяло на народа; те са осъществявали законодателството над самата законодателна власт. «Цензорът Тиберий Гракх — казва Цицерон — е прехвърлил освободените роби в градските триби и не чрез силата на своето красноречие, а само с една дума и един жест; и ако той не е бил направил това, сега ние нямаше да имаме тази република, която така трудно поддържаме.»
От друга страна, сенатът е имал право да отнеме, така да се каже, републиката от ръцете на народа, като назначи един диктатор, пред който суверенният народ да скланя глава и най-народните закони да мълчат.
Глава XV
II
За изпълнителната власт в същата република
Ако там народът е бил ревнив към законодателната власт, той по-малко е скъпял изпълнителната. Той я е оставил почти изцяло в ръцете на сената и консулите, а за себе си е запазил само правото да избира длъжностни лица и да утвърждава разпорежданията на сената и пълководците.
Поради страстта си да заповядва, поради амбицията си всичко да подчинява на своята власт, която е заграбил и продължавал да заграбва, Рим непрекъснато е имал големи грижи; или враговете му са заговорничели против него, или той е заговорничел против тях.
Всичко това го е задължавало да действува, от една страна, с героична смелост, а, от друга, с умело благоразумие, което създава положение, изискващо сенатът да ръководи всички държавни дела. Народът е оспорвал правото на сената да има всички видове законодателна власт, защото е скъпял свободата си; но той не е оспорвал правото му на нито един вид изпълнителна власт, защото е скъпял славата си.
Участието на сената в изпълнителната власт е било толкова голямо, че според Полибий всички чужденци са смятали Рим за аристокрация. Сенатът е разполагал с обществената хазна и е давал на откуп държавните доходи; бил е арбитър в уреждане на делата между съюзници; решавал е въпросите на войната и мира и е ръководел в това отношение консулите; определял е числеността на римските войски и на войските на съюзниците, разпределял е провинциите и войската между консулите или прегорите; и след като годишният срок на тяхното управление е минел, назначавал им е приемници; той е отсъждал триумфи, приемал е и е изпращал посланици; поставял царе, награждавал тия царе, наказвал ги, съдел ги, давал им или им отнемал титлата «съюзник на римския народ».