Човек без куче [bg]

Къщата, където Кристина Хермансон живееше със съпруга си и сина им, се намираше на улица „Мусерунвеген“ в квартал „Гамла Еншеде“. Гунар Барбароти прецени, че масивната, стара дървена сграда струва над пет милиона крони. Ръждивочервеният покрив с изпопадали керемиди би покрил четири-пет тристайни апартамента като неговия.

Посрещна го Кристина Хермансон. Съпругът й щял да се прибере до час. Инспекторът щял да има възможността да говори и с него — точно както бил пожелал. Детето, Келвин, било при бавачка през три къщи по улицата. Понеже момченцето нямаше дори две години, Гунар Барбароти реши да не го разпитва.

Покани го да седнат на голяма остъклена веранда с инфрачервено отопление и с изглед към градината. Домакинята, около трийсетте, бе подстригала тъмнокестенявата си коса като паж. Видя му се красива. Мога само да си мечтая за такава съпруга и за такъв начин на живот, установи трезво инспекторът. Всъщност никога дори не се бе доближавал до подобна перспектива и се зачуди откъде се появиха тези размисли на човек от ниските социални слоеве. Гунар рядко изпадаше в емоционална дупка, ала синкавият здрач над овошките в градината, проскърцването на плетените столове и изящните чаени чашки от майсенски порцелан му вмениха усещането, че е братовчед на богато семейство, дошъл от провинцията.

— Заповядайте — покани го тя. — Можех да ви направя и сандвич, но…

— Няма нужда, хапнах във влака — поклати глава той.

— … но съм дълбоко покрусена от случилото се. Струва ми се направо невъзможно.

Избърса с пръст петънце върху масата. Машиналният й жест издаде, че Кристина Хермансон също е чужденец в тази среда. Просто е имала повече време да свикне.

— Домът ви е много красив — похвали го Гунар. — От колко време живеете тук?

Тя пресметна.

— От четири години… Да, през април ще станат четири години.

— Ще ми разкажете ли за Хенрик и Роберт?

— Да… Какво по-конкретно ви интересува?

Гунар преплете пръсти и я изгледа сериозно.

— Всичко, което ви се струва съществено.

Тя отпи от чая, но продължаваше да мълчи.

— Трябва да има причина за изчезването им — продължи Барбароти. — Навярно причините са различни, но е прекалено рано да правим изводи на тази тема. Не съм привърженик на теориите за случайно стечение на обстоятелствата. Непременно съществува обяснение… или две обяснения за изчезването им. Ако знам как разсъждават и в какво емоционално състояние са се намирали, преди да излязат от къщата на родителите ви, бих се досетил накъде са тръгнали. Разбирате ли ме?