Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Стаята е на наше разположение — отвърна Джуди. — Говорих със собственика.

— Ами дежурния оператор? — попита Рейнхарт.

— Говорих и с него. Знае какво трябва да прави и ще си държи устата затворена.

Рейнхарт се обърна към Флеминг:

— Как е Маделин Доней?

— Ще се спасят — и тя, и момчето. Ензимът действува.

— Е, да благодарим на бога за тая новина. — Рейнхарт разкопча палтото си. Не изглеждаше зле след пътуването — навярно активните действия го освежаваха. Най-потиснат от всички бе Осборн.

— Какво искате да направите с компютъра? — попита той Флеминг.

— Ще се опитам да го оправя или…

— Или какво?

— Ето това искаме да открием. Или е бил програмиран да причинява зло, или нещо е объркан. Или е програмиран да работи така, както сега, или нещо се е повредило. Аз смятам, че е първото; винаги съм го мислил.

— Все не можете да го докажете.

— Ами Доней?

— Трябва ни нещо по-убедително.

— Осборн ще отиде при министъра — намеси се Рейнхарт. — Ако е необходимо, ще стигне до министър-председателя. Нали?

— Стига да имам доказателства — рече Осборн.

— Ще ви ги дам! Снощи той се опита да ме убие.

— Как?

Флеминг им разказа случилото се.

— Накрая я принудих със сила да ми каже истината. Трябва да опитате някой път… тогава ще повярвате.

— Нужни са научни факти.

— Тогава ми дайте няколко часа с компютъра. — Той погледна към Джуди. — Донесе ли ми пропуск?

Тя извади три пропуска от чантата си и им ги раздаде.

Флеминг прочете своя и се ухили:

— Значи съм чиновник от министерството? Невероятно, но факт!

— Заради това заложих доброто си име — обади се тъжно Осборн. — Става дума само за подробен преглед на компютъра без каквато и да е намеса и работа с него.

Усмивката на Флеминг помръкна:

— Значи искате да ми вържете ръцете?

— Разбирате ли какъв риск поемам? — попита Осборн.

— Риск! Трябваше да бъдете на мое място снощи.

— Да беше така, поне щях да съм по-сигурен как стоят нещата. Страната, млади момко, зависи от този компютър…

— Който направих аз!

— За нас той може да има по-голямо значение от парната машина, от атомната енергия или от каквото и да било друго.

— В такъв случай е още по-важно… — започна Флеминг.

— Зная! Нямам нужда от наставления! Смятате ли, че изобщо щях да бъда тук, ако не вярвах, че е важно, и ако не ценях мнението ви твърде високо? Но си има начини и начини.

— Знаете ли някой по-добър начин?

— За такава проверка — не. Но това е най-многото, което може да се направи. Човек на моя пост… с моето положение…

— Какво е вашето положение? На най-благородния от всички римляни, така ли?

Осборн въздъхна.

— Имате си пропуск.

— Получи, каквото искаше, Джон — каза Рейнхарт.

Флеминг вдигна куфара и го постави на масата. Отвори го, извади тъмно поизносено палто, черна мека шапка и дипломатическо куфарче и се преоблече за ролята си. За тъмна нощ дрехите ставаха, но никак не му подхождаха на физиономията.