Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Ти не си толкова мекушава, че да не можеш да й откажеш. Защо си я оставила да те командва така?
Тя се намръщи.
— Не знам. Има нещо в нея, което… Тя винаги е толкова сигурна, че е права, че ме кара да вярвам, че съм направо глупава, за да… Стига си се смял!
Той се опита да си придаде сериозен вид.
— Ти каза, че искаш да знаеш всичко за Крейда. Понякога е опасно да ти се изпълняват желанията. Знам точно какво имаш предвид с Деирдре. Ужасно е да си близо до човек, който винаги е прав. Защо мислиш, че живея в селото?
— Аз няма да съм такава страхливка, но ще…
— Къде отивате?
Гавин и Кейт се обърнаха и видяха, че Деирдре се е запътила към тях по коридора.
— Знаеш къде отиваме — весело извика Гавин. — На същото място, на което се опитахме да идем и вчера, и онзи ден, от три дни насам. Смятам да я разведа из селото да види…
— Нямаме време за това — заяви Деирдре. — Днес трябва да видим конюшнята и да…
— Вече видях конюшнята — прекъсна я Кейт. Не й пукаше дали е страхливо, или не, но трябваше да избяга. Хвана Гавин за ръката и затича по стълбите. — Хайде, Гавин!
Двамата избързаха през двора като деца, които бягат от наказание.
Кейт погледна за миг назад и видя Деирдре, застанала на най-горното стъпало, а гладкото й чело бе смръщено.
— Мислиш ли, че ще тръгне да ни преследва?
Гавин поклати глава.
— Тя не се разбира много с жените от селото. Те я смятат за много…
Той се поколеба и Кейт довърши вместо него с точния термин:
— Вбесяваща.
— Е, тя наистина се опитваше да им казва как е най-добре да си вършат работата. Разбира се, в повечето случаи беше права, но от това мнението й не бе прието по-добре. Те направо настръхват всеки път, щом я видят да се приближава.
— И никак не съм изненадана. — Кейт забърза, докато прекосяваха подвижния мост над рова. — Омръзна ми все да ми казва какво трябва и какво не трябва да правя. Искам да науча всичко, но не всичко наведнъж. Искам да напредвам по-бавно и да се наслаждавам на всяко нещо. А и сигурно има и други начини да свършиш една работа, освен начинът на Деирдре.
— Но нейният начин е много добър, ако се съди по резултатите.
— Само че не е моят начин. — Тя разтърси рамене, сякаш смъкваше товар от тях. — Не искам повече да мисля за нея.
Вече бяха прекосили рова и наближаваха селото, затова тя забърза още повече.
Докато минаваха по улиците, Кейт бе направо обсадена от всякакви търговци, които предлагаха стоките си.
— Чудесен лен, тънък като паяжина, карфици, игли и жартиери!
— Не ви ли трябва едно прекрасно шкафче, милейди?
— Няма ли да си купите испански ръкавици? От най-фина кожа!
— Горещи овесени питки!
Като минаха покрай една книжарница с невероятното име „Бронзовата овца“, изписано на табела над вратата, Кейт се поспря до един дървен щанд и разгледа томчетата, наредени по него.
— Никога не съм виждала толкова много книги! — удивено възкликна тя.
— Нямахте ли книжар в селото? — попита Гавин.
Тя поклати глава.
— Себастиан мислеше, че да се чете каквото и да е друго, освен Светото писание е греховно и го порицаваше от олтара.
— Е, ако на Себастиан това не би му се харесало, тогава непременно трябва да ти купим някоя книга. — Гавин огледа заглавията и избра дебело томче, подвързано с червена кожа. — А, ето една книга, която е достатъчно греховна, и все пак достойна за една дама.
— Благодаря. — Кейт прегърна нежно книгата и двамата продължиха нататък. — Всички изглеждат толкова заети и преуспяващи!
— Да, на Крейда няма глад. Робърт не би го позволил. Той се грижи за своите хора.
— Ти каза, че на Крейда земята е прекалено неплодородна, за да изхранва хората. Как си изкарват прехраната?
— Търгуваме с ирландците.
— Знам, но това ли е всичко?
— То е повече от достатъчно. Целият свят търси фини вълнени платове. Ние ги купуваме от ирландците и ги продаваме на англичаните и на половината страни в Европа. От времето на прадядото на Робърт това ни е осигурявало щедра прехрана.
Кейт спря до една витрина, където бе изложен кариран плат на клана Макдарън.
— Прекрасно платно! Никога не съм виждала толкова фина изработка и по-хубави цветове.
— Ирландско е. Всичкото платно, което ще видиш по магазините или другаде в Крейда, е ирландско.
Този отговор й се стори доста странен.
— Тук въобще ли не тъчете платове?
— Понякога жените тъкат по малко за вкъщи, но всъщност никой не се нуждае от това. Робърт се грижи да има достатъчно плат за всичко, и то на ниски цени, пък и те не могат да произведат нещо толкова качествено. Ирландските тъкачки са невероятни и качеството на работата им е първокласно.