Лотарията [The Winner - bg]

Веднага след това Ригс чу шум от отместващо се резе и вратата се отвори. Възрастният мъж, изправил се пред него, бе на ръст колкото Ригс — метър и осемдесет и пет, но бе доста по-широк в раменете и гръдния кош. Ригс обаче забеляза, че леко накуцва, сякаш краката и по-конкретно коленете му бяха започнали да отказват. Самият Ригс имаше силно и атлетично тяло, но си каза, че няма желание да се изправя срещу този човек. Въпреки напредналата си възраст и очевиден недъг той изглеждаше напълно способен с лекота да счупи гръбнака на Ригс. Сигурно това бе мъжът, който прибираше от училище Лиса Савидж. Любещият борец.

— За какво говорите, по дяволите? Ригс посочи към пътя.

— Преди десетина минути правех предварително проучване на терена, за да ангажирам хора и техника, когато по пътя профуча беемве, карано от жена — руса, доколкото можах да видя, и уплашена до смърт. Друга кола, черна хонда акорд, я следваше на близко разстояние. Шофираше мъж, който изглеждаше изпълнен с решителност.

— Жената добре ли е?

Застаряващият мъж се наведе напред. Ригс отстъпи мъничко, тъй като нямаше желание да е твърде близо до него, преди ситуацията да му се е изяснила. Откъде да знае дали тоя тип не е в заговор с оня от хондата? Ригс бе включил вътрешния си радар на пълна мощност.

— Да, доколкото знам. Вмъкнах се помежду им и извадих хондата от играта, при което собствената ми кола доста пострада.

Ригс леко потърка врата си при спомена за сблъсъка, който пробуди болка на това място. Вечерта щеше да се потопи в гореща вана.

— Ще се погрижим за колата ви. Къде е жената?

— Не дойдох тук да се оплаквам за колата си, мистър…

— Чарли. Наричайте ме Чарли.

Мъжът протегна ръка и Ригс я разтърси. Не бе подценил силата па възрастния човек. Когато си прибра ръката, огледа следите, оставени от здравата хватка. Ригс не знаеше дали той е много разтревожен за безопасността на жената, или пък му е навик да смила ръцете на посетителите.

— На мен ми казват Мат. И тъй, тя се измъкна и смятам, че е невредима. Все пак реших да съобщя.

— Да съобщите?

— На полицията. Оня с хондата наруши поне няколко закона, които са ми известни. Жалко, че нямаше как да му прочета правата.

— Говорите като полицай.

Дали лицето на Чарли потъмня, или така му се бе сторило, почуди се Ригс.

— Има такова нещо, но беше отдавна. Записах регистрационните номера и на двете коли. — Той се втренчи изпитателно в набразденото с бръчки и белези лице на Чарли, като се опита да пробие зад непроницаемия поглед, който получи в отговор. — Предполагам, че беемвето е от тази къща, както и жената.

Чарли се поколеба за миг, после кимна.

— Тя е собственичката.

— А хондата?

— Никога не съм я виждал. Ригс се обърна към пътя.

— Мъжът може да я е причакал при връзката с шосето. Нищо не би му попречило да го стори. — После Ригс отново погледна Чарли.