Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Кажи ми като психолог — той идиот ли е? Всеки знае, че котешката храна е „Уискас“!
— Идиот в преносния смисъл или във физиологически? — уточних аз. — Каква е формата на главата му (хидроцефална или триъгълна)?
— Формата на главата му е като на идиот, казвам ти го със сигурност.
Олга каза, че акселбантите и аквамаринът окончателно са наклонили везните в полза на Димочка и че почти е скьсала с Вася; само дето самият Вася още не го е забелязал.
Убеждавах Олга, че Вася не е длъжен да знае всичко. Моите студенти например не знаеха думите „маргинал“, „апартейд“ и „десерт“. Или пък аз — миналата зима много се учудих, като видях течащата от радиатора вода, но откъде бих могла да знам, че вътре в него има вода? А Вася със сигурност знае къде какво му тече.
— Ами ти — и тебе си те бива! — развиках се радостно (всички знаят, че съм за мира, за обикновените житейски ценности и за Вася), — кой се изложи в ресторанта минала та седмица!
Миналата сряда Олга била в някакъв скъп бар заедно с прочути хора от киното, не помня точно с кого (никога не съм разбирала защо трябва да се интересувам от чужди хора, които изобщо не се интересуват от мен). И един от кинаджиите поискал от келнера сомелие.
— Тук нямаме сомелие — казал келнерът. — Извинете ни.
— Как така да няма, не може така! — разсърдил се кинаджията. — Искам сомелието, и то още сега!
— Казах ви, тук няма сомелие!
Спорът между кинаджията и келнера се затегнал, а Олга, като добра душа, (ако не се отнася до Вася), казала на келнера, за да ги помири:
— Дайте му най-после това сомелие, донесете от съседния ресторант, щом го нямате… Не виждате ли, че човекъ иска само сомелие и нищо друго!
Когато ти е зле, искаш да уязвиш и другите, затова безжалостно продължих:
— Кой не е знаел, че сомелието съвсем не е вино, а главният по вината? А?! А после Вася бил идиот…
Олга претупа на бърза ръка разговора, като каза, че спешно трябва да си допише материала и тръгва към нас. Чиста лъжа, просто й стана неудобно, че не помни каква форма има главата на Вася.
След разговорите с момичетата злобното човече в мен сякаш се оживи — не само на мен ми е зле, и при другите хора не всичко е наред! Интересно дали всички се ободряват поне малко от чуждите неприятности и аз съм обикновен човек, на когото нищо човешко не му е чуждо, или пък съм злобна и нелоялна твар? И защо точно аз? Не желая на Альона да получава малко сексуална любов от Никита, просто изпитвам чувство на солидарност — и двете си имаме проблеми, не само аз.
В седем часа Мурка изхвърча на кино, а при мен пристигнаха Альона, Олга и Ирка-хамстера. Альона донесе много вкусни неща за хапване (руска салата, авокадо със скариди, медена торта от „Денисов и Николаев“), Олга — касета с „Москва на сълзи не вярва“, а Ирка-хамстера — крем против бръчки. И освен това Ирка ми каза, че след като имам такава драма, ми отстъпва пътечката тренажор завинаги.
Приятелките ме питаха как сме се разделили, какво е казал Роман и какво — аз, и какво — той, и какво — аз.
Имах намерение пред всички (с изключение на Женка, разбира се) да представя нещата така, все едно че първа сьм скъсала. Да кажа небрежно и на Денис и Ала: „Скъсах с моя Роман.“ А като ме попитат защо, да отвърна: „Ами просто така, омръзна ми!“
Разбирам, че е глупаво да се лъже, макар че никой няма да разбере… Но най-силното чувство, което изпитвам в момента, е срам. Страшно ме е срам — говорех на всички каква неземна любов ни свързва, пък то се оказа най-обикновена пошлост, а аз излязох глупачка!
Реших, че в никакъв случай няма да си признавам. Ще кажа, че всичко е прекалено сложно, и аз самата не искам…
Не ми се удаде да излъжа, защото момичетата ме притискаха, а и не можах да измисля защо самата аз не искам. Наложи се в началото да кажа половината истина, че донякъде ме е изоставил той, донякъде — аз, но повече той мен. После се наложи да кажа цялата истина. Всички ме обгръщаха с любов, хранеха ме с торта и казваха:
— Роман тепърва ще съжалява…
— Той вече съжалява…
Беше приятно.
Към десет Пъотър Иванич дойде да вземе Ирка и драмата ми тутакси беше засенчена от последните събития по делото на низвергнатия олигарх. Пьотьр Иванич — представител на едрия капитал (той има мрежа от магазини „Ортопедични стелки“, засега малка, от един магазин на улица „Свечная“. Но Пьотьр Иванич много сериозно лансира продукта си на пазара и дори ме накара да му направя историческа справка за стелките — „Ортопедичните стелки — мит и реалност“), та значи Пьотьр Иванич се отнасяше мрачно към делото и ни каза на мен и Ирка: „Какво, в училище ли ви научиха на това — да потискате едрия бизнес?“ Отговорих, че на нищо такова не са ни учили, само на химия по-задълбочено, а останалите предмети са като при всички… но въпреки това Пьотьр Иванич се разсърди, а Ирка седеше уплашена, че това ще повлияе на семейния им живот.