Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
В края на лекцията получих SMS. Реших, че Роман иска да се извини. От вълнение не можах да го прочета и помолих момичето от първия чин. То го прочете. Оказа се, че той потвърждава, че се разделяме, независимо от всичко ме обича, но засега няма да ми се обажда. Получи се много неудобно — сякаш споделям личния си живот със студентите. Добре, че днес присъстваха не повече от сто и десет студенти.
Като напук темата беше много сложна — „теории на мисленето“. И самата аз не разбирам всичко от тези теории. В края на лекцията предпазливо попитах има ли въпроси. Тъй или иначе винаги мога да ги извъртя, да излъжа нещо или да кажа: „Още ви е рано за това.“
Стана отличничката с очилата от първия чин, тази, която ми прочете SMS-а.
— Имам въпрос… Какво да се прави, ако са те изоставили. Питам заради приятелката си.
Помислих малко какви са личните ми планове във връзка с това, че Роман скъса с мен:
1. Да попуша до Зимната канавка.
2. Да купя от хлебарницата носталгичната торта с жълтите рози от крем и да я изям в колата.
3. Довечера да събера момичетата и да се разплача както трябва още в антрето.
4. Да им направя пица, те не са длъжни да гладуват заради моето нещастие.
5. Подразбира се от само себе си, че ще скрия всичко от мама (защото според нея, ако аз съм изоставила някого, животът си тече в правилната посока, но ако мен са ме изоставили, за мама ще е трагедия, а ние с Мура — две внезапно обеднели никому ненужни сирачета).
6. И от Мура (ще я пратя на кино, непедагогично е да плачеш и страдаш пред малко дете, детето има нужда от майка, която уверено крачи в живота).
7. Да обсъдя с Женка, че животът ми не върви, защото обичам несподелено Роман. И какво да правя аз, самотната безработна нова рускиня, със заплащането за паркиране, портиерка и домашна помощничка.
— Зная какво трябва да се прави — осени ме изведнъж — Първо, в никакъв случай не бива да се притесняваме, че са ни изоставили. Кой знае защо на всички им се струва, че е срамно да те напуснат. Това е неправилно. Глупаво е да се срамуваш заради другите, та нали не ние сме извършили предателството, а точно обратното. На хората им се струва, че е много по-хубаво да зарежеш някого пръв — да изтичаш напред и да успееш да предадеш първи! Второ, необходимо е незабавно да започна да обогатявам и укрепвам личността си.
— Да трупаш мускули ли? — се заинтересува едно момче от задните редове.
— Не, да укрепваш личността си!
— Каква ти тук личност!
Закъсняхме с половин час, изяснявахме как точно става това укрепване и обогатяване. Не в „Планета Фитнес“, а в библиотеките, музеите, консерваторията. Добре е и да помагаш в детска градина или на възрастни хора. Дори да са ни изоставили, нас какво ни интересува, ние нали сме си на мястото?
Впрочем може би не е толкова лошо, че ме изгониха от салона. Стига съм правила халтура за пари, по-добре да си напиша докторската дисертация.
Попуших си до Зимната канавка, втренчена във водата, обадих се на Альона и Олга. По принцип Ирка-хамстер няма право да присъства на такива мероприятия, понеже не е приятелка с Альона и Олга, но близките й отношенения с Мура й дават равни на техните права да участва в живота ми. Освен това не е красиво да я разстройвам и да й давам повод да си мисли, че най-интересното от живота ми минава покрай нея.
Прибрах се към пет часа с голяма торта (малката тортичка според плана изядох в колата) и започнах да се подготвям за утешително-ободрителното посещение на момичетата. Оказа се, че за пицата вкъщи няма нито кашкавал, нито някакъв колбас, нито тесто. Реших вместо с пица да ги почерпя с торта.
Изядох тортата. Реших да измета антрето и коридора.
Метях пода заедно със Сава Игнатич, настанил се върху метлата, а по коридора срещу нас бързаше Хантенбайн. Съвсем забравих да го дам в зоомагазин, така че той си остава у нас…
В шест и пет се обади Альона, имала си неприятности.
Тази сутрин откровено казала на Никита, че проявява малко сексуална любов към нея и се занимава с халтура в съботите, а уж твърдо били решили друго. Съборила го от леглото — просто не си преценила силата. Никита казал жално от пода: „Попитай, попитай психолога (мен), тя (аз) ще ти каже, че не може да се отнасяш така с мен!“ Всъщност Альона се обаждаше по повод — навиваше ме да кажа на Никита, че може.
Альона добави, че настроението й е такова, че й идва да умре, не може да гледа абсолютно никого и скоро ще дойде, вече си обличала новите дънки „Калвин Клайн“.
В шест и двайсет се обади Олга. Беше много ядосана — Вася пак се бил изложил (Лежащия е все още на мода, Вася — в немилост). Казал, че не вижда никаква разлика между акселбанти и аквамарин: и едното, и другото звучи като котешка храна.