Дневникът на една нова рускиня

Мура поклати глава.

— За изневярата — Танка му изневери, първо ходеше със Серьожка на кино, после започна да се среща с Макс… И миналата година родителите му се разведоха, затова казва, че на децата им е зле…

— Но защо, Мурочка? — попитах я тъпо. — Защо го направихте?

Мура се зави презглава с одеялото и ми се наложи да я попритисна…

— А ти защо се канеше да се жениш? А?! — нареждаше тя изпод завивките.

— Да не си се побъркала, Мура, как ще се каня да се женя за женен човек?

— А кой казваше: „Нашето е сериозно?“ Кой казваше: „Всичко е възможно.“ Да не би да е Пушкин, а?

— Мура, не говори пошлости.

— Първо, представяте ли си, татко ще има дете — разпали се Мурка, като си подаде главата, — освен мен ще има и още някое, бог знае какво! Ами ако татко изведнъж го заобича повече? А после и ти да се омъжиш?! И също да ми родиш още някого? — Мура войнствено се изправи, а в гласа й ясно се долавяха истерични нотки. — А аз какво, ако мога да попитам? Къде ще ме денете? Още съм дете!

Най-после проумях почти всичко. Случило се така, че семейната ситуация при Серьожка Плетньов, както и при Мура, е била много сложна и двамата горкички самотници са се намерили взаимно.

Отначало Мура се е изплашила, че ще се омъжвам, и Серьожка й е помогнал, скоро след това майката на Серьожка е изхвърлила костенурката и е дошъл ред на Мура да му се притече на помощ. Уговорили са се честно — Серьожка се преструва на Тъщата, докато не й обещая да не се омъжвам, а Мура прибира у дома костенурката.

Всъщност Серьожа леко е излъгал Мура и сега не е съгласен да си вземе костенурката обратно, но това не е важно, защото вече я кръстихме Хантенбайн, а щом си дал име някому, край — вече отговаряш за него.

Мурка изискваше съчувствие към себе си, към Серьожка и към костенурката, шантажираше ме с това, че е дете на Развода, заплашваше ме със скорошна психологическа травма, най-после захленчи с тънко гласче и през сълзи ми поиска прошка. Точно така и каза: „Прости ми, моля те, повече няма да правя така!“ Мура не е искала прошка нито веднъж в живота си и това до такава степен ме извади от релси, че внезапно си спомних какво казах в днешната лекция и се измъкнах от леглото.

— Мура, има такова понятие „коридорно мислене“ — започнах тържествено, като се разхождах пред нея в топлата си скъсана пижама. — То означава, че човек мисли само в една посока и затова едва ли ще направи някакво ценно откритие. Ние с теб ще мислим другояче. Обяснявам по точки, вземи си тетрадка и записвай съкратено след мен.

1. Разделих се с Роман.

а) Досега никой никога не ме е изоставял и дори бях абсолютно сигурна, че това не е възможно. Но човек трябва да изпита всичко, така че всичко е наред и е правилно.