Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Ирка не искаше да си тръгва, упорстваше и се оглеждаше жално, досущ като Сава Игнатич, когато го влачат за врата, но Пьотьр Иванич решително я поведе към къщи да й се кара, че е учила в неправилно училище.
След тръгването на Ирка Альона и Олга окончателно забравиха защо сме се събрали и започнаха да обсъждат новата телевизионна версия на „Сага за Форсайтови“.
— Обичам Сомс! Да знаете колко обичам Сомс! — развика се Олга. — Той е точно типът мъж, за когото трябваше да се омъжа! И забележете, той се е реализирал и във финансово отношение, не е като Вася и още повече като Димочка…
— Слушайте, може би не разбирам нещо — плахо се обади Альона, — струва ми се, че Айрин направи от мухата слон, като си помислиш защо не можела да спи с него! Той сам й предлага, а тя се отказва! Това си е направо глезотия, не съм ли права, момичета?
Олга каза, че е разочарована от мъжете и възнамерява в най-скоро време да стане феминистка и може би дори лесбийка като Сафо. (Между другото Вася дори не знаел коя е Сафо, мислел си, че е актьор от чуждестранните филми.)
В списанията, в които Олга пише рецензии за филми, вече не искат от нея умна рецензия, а само клюки. Съсекли страхотната й рецензия за филм с Хю Грант, като вместо разсъждения поискали да напише две думи за филма, а след това — десетте заповеди на Хю Грант плюс предпочитанията му в облеклото. Отгоре на всичко й казали, че материалите трябва да са кратки, защото тези списания се четат от мъже, а те не можели да прочетат дълъг текст, а само къс като заешка опашка.
— И кой има плитък ум?! — трагично питаше Олга. — Да, за известно време ще стана феминистка, след това пък лесбийка… — Олга кокетно се притисна до Альона и изведнъж се развика:
— Ама, момичета, онзи олигарх е такъв красавец!
Според мен засега не я грози опасността да стане лесбийка — все пак Олга никак не обича да прави усилия над себе си.
След като всички си тръгнаха, поговорих с Женка и страшно много пуших.
— Провървя ни, че той не ти цъфна в къщата с куфар и бохча — каза Женка, — за какъв дявол ти е притрябвал с такава бойка тъща и жена с анамнеза.
Женка си е злобна и това е…
Докато си приказвахме, някой през цялото време шумолеше пред кухненската врата, сигурно Мурка е подслушвала.
5 февруари, понеделник
Денят беше никакъв — тъжен, пуших много, легнах си в девет вечерта. Мура ми премери температурата, беше 36,5, понижена — силна слабост.
Изобщо не можех да заспя. Връхлитаха ме печални мисли, а и от непрекъснатото пушене се чувствах отвратително, като че съм изяла пакет цигари. Спомних си израза: „Всеки си има собствен ад“, и съвсем не Бог ни праща там, а човек сам си създава своя малък уютен ад според личния си вкус. Няма да плача, да злобея и да си създавам свой ад.
Плаках. Сам-сама съм, сама в цялата Вселена. Чувствах болка в главата, в гърлото, в гърдите и в корема.
В десет се обади мама, накара ми се за някаква Мурина двойка и за още нещо — за всичко.
— Мура има двойка, ти си непростимо лекомислена… и освен това сутринта Мура я присвиваше стомахът…
— Мамо, да свършваме. — Чувствам, че не мога повече да говоря с нея.
— Няма да свършваме, няма да свършваме! Мура има двойка, тебе вчера пак те е боляла глава, казвах ти, че трябва да взимаш цитрамон и спазмалгон заедно, да ги сдъвчеш без вода… а Муриното лекомислие е непростимо… казах ти, че цитрамонът трябва да се дъвче, а ти сигурно го гълташ…
Нима мама толкова не усеща, че ми е зле? Сигурно са ме сменили в родилния дом.
Ама що за нещастен ден е днешният! Тъкмо най-сетне бях задрямала, дойде Мура по пижама и с ролки. Приближи се тихичко, а когато вдигаше крака си, за да се мушне при мен в леглото, вече плачеше с пълен глас: „У-у, а-аа, уу-у“
Умолявах я да каже какво става — двойка или неприятност с някое момче, или пък иска ново палто, и когато вече изнемогвах от ужасната неизвестност, Мура изведнъж рязко прекрати хлипането и каза със спокоен, нагъл от страх глас (познавам този глас добре, използваше го още като малка, за да си признае за нещо строго забранено):
— Лесно бих могла и да не ти кажа… но ще ти кажа, защото съм много честна. — Мурка замълча. — Не исках да плачеш, не исках и да останеш без работа…