Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Исках да изям едно кюфте от мамините (сутринта в тигана имаше три чудни и пухкави изпържени кюфтета), но и кюфтетата ги няма. Как ли е преместил тежкия чугунен капак? И защо ли после пак е захлупил тигана? Сигурно си е мислил, че ще забравя за кюфтетата.
На вратата се звъни. Плешивия с подчертано многозначителен израз на лицето — суров вестител на съдбата.
— Събирам пари, за да осигурим топла храна за портиерката. Супа топчета и компот… Пьотър Иванич вече даде.
Сега ще спомена между другото, че съм писател.
— Вижте, не разбрах за какво говорите, защото съм писател и сега си дописвам главата — казах натъртено.
— Искам ви петдесет долара за топчета до края на месеца.
Това е краят! При моето отчаяно безпаричие не ми остава нищо друго, освен да използвам най-силните психологически техники спрямо Плешивия. Сега ще ми затанцува или ще се разпее!…
За да спестя време, реших веднага да премина към най-силната техника на общуване, с помощта на която ще мога да манипулирам Плешивия както си искам. Трябва да изразя истинските си чувства. Ще му кажа, че сега изпитам страшна женска самота и крайна неувереност в утрешния ден на портиерката. И че чувствам, че не мога да платя нищо, защото са ме изгонили от работа. А ако платя за всичко, дъщеря ми Мура може да тръгне по лош път от недояждане и да започне да краде топчетата от зазяпалата се портиерка, както и да пие от компота й…
И макар да стана вечна длъжница на Плешивия, в живота си имам и други задължения, като например да плащам на домашната помощничка.
— Аз… аз… аз… — сълзите изведнъж рукнаха от очите ми и аз избърборих: — Уж съм психолог… мога да помогна на всеки… а на себе си не мога и сега плача като най-обикновена идиотка… и дори ме зарязаха окончателно…
Седнах на пътечката за бягане и, изглежда, съм включила нещо с дупето си, защото тя тръгна внезапно заедно с мен, изтърси ме на пода и аз останах там, плачейки от обида.
— Така — каза строго Плешивия.
Той ме вдигна от пода, заведе ме в банята и тъй като изобщо не можех да си спра сълзите и със заекване се опитвах да кажа нещо, няколко пъти пъхна главата ми под чешмата.
Като се изтръсках, както прави Лев Евгенич след къпане, напълно дойдох на себе си.
— Из-винете ме, по-овече няма да п-падам от пътечката — измънках.
— Действително ли сте истински психиатър? От лудницата? — попита с уважение Плешивия, докато ме бършеше с кърпата.
— М-между п-психиатьр и п-психолог има г-голяма разлика… Аз си имам р-работа със з-здрави хора, п-просто те си имат р-разни п-проблеми — с-самоидентификацията, с-смисълът на ж-живота, с-самоактуализацията…
— А можете ли да развалите урочасване? — оживи се Плешивия.
— Ако се наложи…
Плешивия ме заведе в стаята, сложи ме до масата и започна да ми разказва живота си. Оказа се страшно интересен случай от проф. гледна точка. Той наистина е урочасан. Има много пари („много пари“ е нещо относително, зависи главно от настроението. Радвам се, че Плешивия е доволен от това как вървят работите му). Та значи парите са много, а любовта не идва и не идва. Дори му се иска да се ожени, но само ако е по любов, а всички госпожици, които е срещал, обратно, са се интересували главно от парите му.
— А къде се запознавате с тези госпожици? — полюбопитствах аз.
В това влагах и собствен интерес — исках да науча къде е това тайно местенце, където хората се запознават и си намират половинката за любов и брак. И аз ще отида там.
— Как къде? Където и всички. В баровете и ресторантите, в разни клубове… веднъж на конкурс за красота… Имах една Мис Фрунзенска област… — похвали се Плешивия.
Виждала съм много момичета на Плешивия, всички си приличат като две капки вода, с тънки и дълги ръчички и крачета и с руси коси…
— Че къде другаде да си търся момиче? Вече съм стар за дискотеки… — той засрамено наведе очи и за първи път видях, че Плешивия ми е връстник, а не някакъв дебел и състарен чичко.
Интересно, а аз дали съм стара за дискотеки? Аз например не смятам така. Миналата година ходихме с Мурка и нейни приятелки в една нашумяла дискотека (отидох, за да не ги пускам сами). След два часа веселба срещу петдесет рубли накарах диджея да обяви, че дискотеката се затваря след пет минути. Диджеят каза: „Извинете, затваряме“, и аз измъкнах Мура и приятелките й, а дискотеката отново отвори, но вече без нас.
— А какви качества трябва да притежава жена ви? — попитах.
— Ами… да може да прави кисел от пакетче, да е спокойна, кротка… домошарка, с една дума…
С професионално превъзходство казах на Плешивия, че умението да вари кисел или кротостта не са качества, чието място е по конкурсите за красота и из заведенията.