Мрак по пладне

ГЛАВА 16

Когато стигнаха до по-равната местност над склона към залива, Гарваните тръгнаха към долината на река Три, а Троун се провираше ту по-далеч, ту по-близо до тях.

Добраха се до реката и веднага откриха, че по гъсто обраслите й брегове ще се крият лесно, но ще напредват трудно. Троун кръстосваше наляво-надясно пред тях, може би дори с желанието да помогне, и Гарваните проникнаха толкова навътре в сушата, колкото им стигна дързостта. Но накрая кривнаха към реката, намериха си миниатюрна полянка, колкото да сложат печката, която Незнайния носеше, но да не ги виждат от юг и от север. Троун изчезна нанякъде, другите обаче не се съмняваха, че знае точно къде са спрели.

— Хубаво е, че пак сме от тази страна на Чернотрън — промълви Хирад, изпружил крака.

Отъркваше си гърба в грапавия дънер на дървото, за да поразмачка схванатите мускули. Разхлаби вървите на куртката си и вдиша с пълни гърди. Незнайния си замълча, само оглеждаше околните гори. Дензър завъртя глава, Уил промърмори:

— Не си струва цената, която май ще платим.

Хирад не очакваше да види и чуе това. Озърна се към Илкар, но неговото лице не показваше да е изненадан от мрачното, едва ли не унило настроение на полянката.

— Дали не е по-добре да поспим, пък тогава да си блъскаме главите — предложи варваринът.

— Троун ни е необходим — изрече Незнайния. — Да избира пътя и да предусеща опасностите. Ако тук има вражески патрули, а според мен има, току-виж си навлечем беля.

— Ти не можеш ли да вършиш това? — попита Ериан.

— Изобщо не мога да се меря с Троун.

— А как се справяхте преди ние да дойдем в отряда? — учуди се Уил, чиито очи шареха с надеждата да зърнат грамадния вълк из храсталаците.

— Не сме изпадали в такова положение — увери го Хирад. — Обикновено бяхме в замъци или на бойното поле посред бял ден, сражавахме се от зори до мрак, прибирахме си парите и толкова. Нямаше никакъв смисъл да се крием.

— Значи ще се опитаме да бъдем по-предпазливи — бездушно каза Дензър.

— Нямаме време за предпазливост — остро възрази Илкар. — Ако унищожат Библиотеката в Джулаца преди да влезем в Школата…

— Знам, знам — прекъсна го тъмният маг. — Не ми го набивай в главата постоянно.

— Че защо не? По нищо не личи, че разбираш колко неотложна е задачата.

— Само исках да напомня, че ще е глупаво, ако от припряност се оставим да ни убият. От това също няма полза.

— Не повишавайте глас! — сопна им се Незнайния тихо, но властно.

Не бяха вървели колкото той се надяваше. Настроението на Дензър лишаваше и другите от желание. На това трябваше да бъде сложен край преди отново да бъдат въвлечени в схватка. Стремежът към целта беше решаващ, но тъкмо той липсваше у Гарваните.

— Ако сте привършили с предъвкването на очевидното — тежко започна Незнайния, — нека потърсим най-доброто решение. Уил, доколко те разбира Троун?