Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Жилавият дребосък сви рамене.
— Трудно ми е да преценя. Естествено, разпознава гласа ми, но мога само да гадая какво разбира. Според мен схваща думи като „не“, „спри“ или „бягай“, но не се надявам да го убедя да търси удобен път и да проверява има ли врагове пред нас. Особено сега. По-див не съм го виждал.
— Остава да го накараме да се преобрази — натърти Илкар.
— За теб е непосилно. Не съм сигурен и че аз ще успея. Не иска да ме чуе.
Уил си прехапа устните.
— Щом е така, нека смятаме, че го няма. Извинявай, Уил, но и ти разбираш защо го казвам. — Незнайния смали нагръдника на бронята си и го остави на земята. — Ще настъпи ли ден, когато ще нападне някого от нас?
— Това също не знам. Ще ми се да вярвам, че ще ме познава колкото и време да мине. И той самият казваше, че накрая ще се превърне в истински звяр.
— Много по-труден за убиване от обикновено животно — напомни Дензър.
— Да, много по-труден — съгласи се Уил. — Но няма да се стигне до това. Вълците не убиват за удоволствие, а хората не са предпочитаната им храна.
Троун сякаш бе усетил, че говорят за него, и тихо се примъкна в бивака. Ериан трепна, щом го видя ненадейно до рамото на Уил, който се извъртя и обви с ръка шията на великанския вълк.
— Радвам се, че реши да си при нас.
Троун побутна с муцуна бузата му и полегна, обърнат към печката. Връхчето на носа му потрепваше от миризмите на дърво, кафе и нагорещен метал.
— Какво ви казвах? — поклати глава Уил. — Ще прави каквото той поиска, а ако някой от вас си мисли, че може да му попречи…
На полянката прозвуча невесел смях.
— Добре — каза Незнайния безстрастно. — Пеша имаме шест дни път до Джулаца. Трябва се сдобием с коне по-скоро, но не бива да рискуваме сблъсък с голям западняшки отряд. Няма ли наблизо стопанства или села, които западняците може и да не са намерили?
— Няма — отвърна Илкар. — Най-близките селища, където засега може да не са проникнали, са във владенията на лорд Джейдън на север. Но така ще вървим два дни през земи, където има нашественици, и то в обратната посока. Единственият шанс да намерим коне, без да се бием или да ги крадем, е при Тривернското езеро. Точно както ни каза и Стилиан.
— Трябва да са стигнали и до езерото — възрази Хирад.
— Не съм убеден — натърти елфът. — То е средоточие на древна магия, значи за западняка е място, обладано от черно зло. А охраната на Останките при езерото наброява двеста души. Нищо чудно да ги заварим там. Не забравяй и че прекият път към Джулаца от западняшкия лагер на този бряг не минава през Тривернското езеро.
— Мисловна връзка?… — предложи Ериан.
— Ако се налага — сви рамене Дензър. — Първо трябва да си почина.
— Аз ще опитам — веднага каза тя. — Това ми е по силите.
— Както искаш.
— Чудесно. — Незнайния се насилваше да забрави своите несгоди, докато се стараеше отново да събере в едно нишките, свързващи отряда. — Признавам, че не ми се вярва да ни провърви така, но ще е много добре, ако научим с мисловна връзка какво става там. Иначе не мисля, че си струва да се отклоняваме от пътя. Необходимо е да се свържем и с магьосницата, която е някъде до Джулаца. Да научим положението около Школата. Дензър обаче е прав, нека първо отдъхнем. Аз ще бдя, не се съмнявам, че и Троун ще бъде нащрек. След пладне продължаваме.
Със зората на единадесетия ден от обсадата се разрази и първият открит сблъсък зад стените на Школата. Току-що бяха умрели двеста и петдесет невинни жители на града. Труповете на предишните жертви гниеха по границите на Покрова. Барас долавяше напрежението. Членовете на Съвета слизаха от бойниците над северната порта опечалени, отвратени и уплашени. Този път никой долу не бе проявил храброст — преди края имаше само ридания, писъци и яростни обвинения към застаналите на стената.
И докато Съветът се тътреше към Кулата, от околните здания наизлязоха техни съграждани. Кард беше готов и за това, гръмогласните заповеди към неговите войници осигуриха на маговете достатъчно охрана преди тълпата да се скупчи около тях.
Барас се озърташе трескаво. От врявата ушите му звъннаха, а неудържимият гняв на хората наоколо като че щеше да прелее в насилие. Мнозина размахваха оръжия или стиснати юмруци, очите войнствено пламтяха на зачервените лица.
Никой не чуваше призивите на Кард за тишина. Гъмжилото напираше и старият пълководец се обърна разтревожен към Барас.
— Ваш ред е, като гледам.
Елфът кимна и се наведе към ухото на Керела.