Пръстенът на Савската царица

По това време само Оливър напускаше подземния град два или три пъти в седмицата, за да подиша чист въздух час или два. Наистина нямаше никакво свободно време. По същата причина той си приготви легло в някогашна стая на жрец или светилище на стария храм и спеше там обикновено без друг страж освен голямото куче фараон, постоянният му другар даже в уединенията из галерията. Интересно бе да се види как това вярно животно се бе приспособило към тъмнината и това направи другите му осезания, особено за мирис, да му служат вместо очите като на слепи. Освен това постепенно то научи всички подробности на операциите. Така, когато патрон се поставяше на мястото за избухване, то ставаше и тръгваше за изхода на тунела даже преди дежурните работници.

Една нощ трагедията, от която се опасявах, едва не се случи и сигурно щеше да стане — ако не беше това куче, фараон. В около шест часа вечерта Оливър напусна работата след осемчасова смяна в тунела, като остави Хигс да командва за малко, докато станеше време за Куик да поеме службата. Аз бях по задачи навън цял ден във връзка с новата мобилизирана армия, една рота от която се бунтуваше, защото хората, повечето дребни собственици, заявиха, че искат да си идат у дома, за да изскубят плевелите на реколтата си. Действително стана нужда самото Дете на Царе да ги убеждава и да осъди няколко от водачите на наказание. Когато най-после тази работа бе завършена и ние си тръгнахме заедно, бедната жена, огорчена до крайна степен, рязко отказа ескорта на който и да е от антуража й и ме помоли да я придружа до галерията.

Във входа на тунела тя срещна Оливър, както вероятно бе уговорено, и след доклада му докъде бяхме стигнали, те се отделиха настрана, както обикновено. С по една лампа в ръка двамата стигнаха до някакъв ъгъл на погребалния град. Аз ги последвах от разстояние не от просто любопитство, а защото се съмнявах, че ги шпионират. Двойката изчезна зад един ъгъл, за който знаех, че завършва в cul-de-sac4. По тази причина изгасих лампата си, седнах на една паднала колона и зачаках, докато светлината им отново ще се появи, когато възнамерявах да се оттегля. Така замислен за разни неща, чух шум от някого, който се движеше тихо, с дебнещи стъпки, и веднага драснах клечка кибрит. Светлината й падна върху лицето на човек, в когото веднага познах един от личните слуги на принц Джошуа. Не бях сигурен обаче дали отиваше след двойката, или се връщаше от тази посока.

— Какво търсиш тук? — го запитах строго аз.

— Какво те интересува това, лечителю? — отговори дръзко той.