Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Дойдох тук, за да вечерям — съобщи му сърдито Гейдж. — Ако искаш да се бием, ще ти направя тази услуга друг път, защото сега синът ми и Шимейн са с мен.
Джеймс Харпър изви вежди и погледна зад гърба на заселника към жената, в която се беше влюбил. При вида на разцъфналата й хубост в помътнелите му очи трепна похотлив пламък. Той протегна ръце и тръгна към нея, сякаш искаше да я прегърне, но не стигна далеч, защото Гейдж го улови за ревера и го дръпна.
— Стой на разстояние от нея, господин Харпър — изръмжа тихо Гейдж. Въпреки че държеше сина си в една ръка, с другата той вдигна набития моряк така, че пръстите му едва докосваха земята. — Сега тя е моя, а не твоя и ако още веднъж се опиташ да я докоснеш, ще строша проклетите ти ръце. Ясен ли съм?
— Не можеш да ме уплашиш — процеди Харпър над побелелите кокалчета на юмрука, сграбчил ревера му. — Ти си само един тъп заселник…
Гейдж го разтърси грубо и очите на боцмана се завъртяха като шикалки.
— Може да съм тъп заселник, но ти си глупак, ако смяташ, че не мога да те направя за смях пред хората ти. Не ни ли оставиш на мира, ще те накарам да оближеш целия под с език. Сега ясен ли съм? — За да подчертае заплахата си, той вдигна мъжа още по-високо, докато краката му не увиснаха във въздуха.
Джеймс Харпър си възвърна известна част от здравия си разум, когато се опита да си поеме дъх и не успя. Юмрукът на Гейдж беше притиснал плътно трахеята му и не позволяваше в белите му дробове да влезе и частица въздух. Внезапно изплашен за живота си, Харпър кимна бързо и беше почти нежно свален на крака. Здравият юмрук се разтвори и го пусна. След миг Гейдж отново хвана ръката на Шимейн в тънките си, силни пръсти и я поведе през тълпата посетители на таверната, които бяха преустановили заниманията си, за да ги гледат.
Джеймс Харпър преглътна няколко пъти, за да провери състоянието на гърлото си и предпазливо опъна врат, за да се увери, че няма нищо счупено или повредено. Съзнанието му беше изненадващо прояснено, въпреки огромното количество изпита бира и няколкото мига недостиг на въздух. Разтреперан, той залитна към един стол, отпусна се немощно на седалката и въздъхна облекчено, доволен, че е останал жив.
Една сервитьорка се спря до него и поклати глава, като погледна първо боцмана, после двойката, която си проправяше път към задната част на таверната.
— Между другото, господарю, считай се за късметлия — информира тя моряка. — Тоя Торнтън може да бъде страхотно зъл, когато поиска. Веднъж го видях как се нахвърли на мъж, два пъти по-едър от него, когато оня се опита да заговори жена му на улицата ей пред таз тук кръчма. Естествено, сега госпожа Торнтън е мъртва и някои хора може и да се чудят дали не я убил самият господин Торнтън, като го гледат колко е опак и прочее, ама според мен туй би било срамота, щото той е много хубав мъж и прочее.
Харпър не бе в състояние да възприеме думите й веднага, но когато те най-после стигнаха до съзнанието му, той рязко вдигна поглед и се взря в опърпаната жена.
Ужасеното му изражение разтревожи сервитьорката.
— Не се бой чак толкоз, миличък — потупа го тя майчински по рамото. — Господин Торнтън вече те е забравил. Нищо няма да ти направи.
Мориса Хачър си проби с лакти път през тълпата, като блъсна настрана сервитьорката, минавайки покрай боцмана. Погледът на Джеймс Харпър трепна неуверено, когато забеляза щедрото полюшване на бедрата й, но проститутката следваше неотклонно червенокосата си съперница и не го удостои с никакво внимание. В задната част на кръчмата Мориса спря до масата, избрана от Гейдж, зае сладострастна поза и поглади пищните си форми в очакване той да я забележи. Гейдж настани Андрю на един стол между себе си и Шимейн, после издърпа друг стол за прислужницата си. Накрая видя Мориса и отбеляза присъствието й с леко помръдване на стиснатите си устни — най-учтивият поздрав, който можеше да си позволи за тази жена.
— Мориса Хачър, ако не се лъжа.
— Точно тъй, господарю. — Проститутката закачливо разтърси ръка, при което ръкавът на пурпурната й рокля се смъкна и оголи рамото й. — Очаквах да се появиш тук, но не мислех, че ще решиш да доведеш и сина си с теб. Хм, какво хубавичко малко момченце. — За миг тя замислено огледа детето, преди да заключи: — Не е трудно да се досети човек, че не друг, а ти си го правил. Приличате си като две капки вода.
— Какво искаш? — попита нетърпеливо Гейдж. Не беше в настроение да понася заигравките й.
— Нищо кой знае какво, господарю. — Мориса сви рамене, при което успя да смъкне още повече деколтето си. — Мислех си само да те поканя да дойдеш и да поостанеш някой път, когато детето и Шимейн не ти се мъкнат по петите. Ако решиш, мога да задоволя мъжките ти нужди както трябва. По-добре от Шимейн знам какви работи му харесват на мъж като теб. Ако ми позволиш, дори мога да те понауча на едно-две нещица.