Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Вие… вие ме позорите — отвърна тя, хлипайки.
— Какво?
От вика му Елиза се сви боязливо, но му отправи обвинителен поглед.
— Не разбирате ли какво си мисли тя за мен?
Максим откровено призна вината си.
— Знам добре, че компрометирах доброто ви име, но не е в моя власт да променя това — ако изключим брака. Можем да отпратим госпожа Ханц така бързо, както и я наехме. Трябва само да кажете.
— Тя ме изгледа така… като че заслужавам презрение — Елиза погледна оръфаните си дрехи. — И с право… изглеждам като… слугиня. — Тя изхлипа и избърса бузата си с опакото на ръката си. — Как мога да изисквам уважение от прислугата или да придружа Николаус до Любек в този виц?
Максим несъзнателно сбърчи вежди. Значи това било. Николаус! Тя искаше да е хубава за него!
— Но нали взехте от него пари за дрехи?
Елиза отрицателно вдигна ръка.
— Имах скрити мои пари. Дадох ги на Николаус и го помолих да ми ги вложи. Не съм взимала от никого нищо. И от вашите пари не съм взела нищо. Парите, които ми дадохте, също са вложени е голяма лихва. Николаус ще потвърди.
Максим кръстоса ръце на гърба и я изгледа мълчаливо.
— Жени! — промърмори той — Никога няма да ги разбера. Само затруднения е тях и пълно объркване.
— Можехте да ми обясните, а не да ме оставите да си мисля, че сте взели пари и от двама ни.
— Бих искала да се кача горе, преди да слезе госпожа Ханц — завайка се Елиза. — Не бих искала да ни види заедно.
— Да, Елиза, побързайте, госпожа Райнхард ми даде дрехите за вас. Готови са. Трябва само да ги изпробвате.
Максим чу как тя дълбоко пое дъх. В следващия миг Елиза се повдигна на пръсти, обви ръце около врата му и неочаквано го целуна по бузата.
— Благодаря, Максим, благодаря — прошепна тя нежно в ухото му и преди той да обхване талията й, тя се отскубна и излетя по стъпалата нагоре.
— Госпожа Райнхард изпрати шивачката, за да довърши необходимото — извика той след нея и чу веднага след това как се затваря вратата и падането на резето.
Максим се върна бавно при камината. Протегна ръцете си към огъня, но целувката на Елиза го сгряваше далеч по-силно, а мисълта да направи от замъка дом за двама им му се струваше все по-примамлива. До завръщането им в родината тази порутена сграда щеше да е сигурно убежище за тях.
Изведнъж Елиза се събуди обляна в пот. Пред очите й още бяха последните сцени на кошмарния сън, в който баща й бе затворен на тъмно място. Ръцете и краката на възрастния човек бяха оковани във вериги, те дрънчаха при всяка негова крачка, а той стъпваше по студения каменен под с боси крака. В единия край на затворническата му килия имаше железни решетки. На този фон изпъкваха чифт големи очи, толкова големи, че чак изглеждаха нереални и полупрозрачни като тънък воал. Тези очи, които я гледаха с мъка и копнеж, я бяха изтръгнали от дълбините на съня.
Елиза навлече на голо дългия си утринен халат от кадифе и обу на бос крак пантофите си, без да обръща внимание на удобствата, с които вече разполагаше. Сега те нямаха никакво значение, щом на баща й може би му се е случило нещо ужасно.
Огънят бе позагаснал, тя добави няколко цепеници в жаравата, придърпа си един стол и седна, вдигайки крака на ръба на камината.
Мислеше за Максим и постепенно споменът за ужасния сън избледня. По маниери и чар Максим бе надминал себе си. На такъв обожател не можеше да се устои. Той я бе приласкал, бе я разглезил, беше я ухажвал, беше я пленил — накратко, бе събудил жизнерадостта й. За пръв път й обръщаше внимание зрял мъж, който знаеше какво иска и който бе сигурен в себе си. Достатъчно бе да я докосне леко по бузата или по ръката и вече я изпълваше прилив на щастие, завиваше й се свят от блаженство.
Първият адвент бе дошъл и отминал, тържествено отпразнуван както от господарите, така и от прислугата. Даже и госпожа Ханц се смя на веселите истории, които се разказваха пред камината. На четири очи Максим подари на Елиза ковчеже, обсипано със скъпоценни камъни и тихичко й каза да го запази за сърцата, които е покорила. Тя отново усети прилив на нежност, когато той й целуна ръка.
Известно време двамата бяха ангажирани с различни неща. Елиза трябваше да въведе икономката в задълженията й, а Максим посочи на дърводелците какво трябва да се ремонтира. Шивачката уши завеси за прозорците на спалните и покривки за леглата. На каменния под вече имаше килими, а на креслата — вълнени одеяла, в които да се завиеш.
С новите кадифени завеси спалнята на Елиза изглеждаше учудващо уютна, впечатление, което се подсилваше и от балдахините, така че бе почти удоволствие да се сгушиш в пухените юргани и да потънеш в сън. След основното почистване и голямата медна вана в ъгъла блесна като нова.