Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Завари го да диктува документ на своя личен секретар, но дом Михаил веднага прекъсна и отпрати мъжа.
— Е, дамизела, как се погаждаш с моята дъщеря? Послушна и възприемчива ли е според теб? Вярно, понякога е вироглава, но е и много обичливо създание.
Рената се усмихна полека.
— Боя се, че точно сега не е настроена особено обичливо. Трябваше да я накажа — изпратих я при Маргали да се позанимава с шиене, за да се научи първо да мисли, а после да говори.
Господарят на Алдаран въздъхна.
— Не вярвам, че е възможно дете да бъде отгледано без наказания. На наставниците на Донал бях разрешил да го пошляпват, но не допуснах жестокостите, които позволяваше моят баща спрямо мен. Казах, че не искам момчето да има синини. Аз като малък често не можех да седна по цяла седмица, така ми нашарваха задника с камшик. Дано поне не ти се налага да пляскаш Дорилис…
— И аз бих предпочела да не я бия — увери го Рената. — Отдавна съм се убедила, че самотните размишления, придружени с нежелана работа, са предостатъчно наказание за почти всяко провинение. И все пак, господарю, бих се радвала някой път да чуе от вас това, което ми казахте. Изглежда е убедена, че нейното положение е твърде високо, за да се унижава с послушание.
— Значи да й разкажа как са ме били моите наставници? — засмя се Михаил. — Добре, няма да забравя и ще й изтъкна, че дори аз бях научен да се държа прилично. Но нима дойде при мен само за да ми искаш разрешение да я наказваш? Мислех, че това се подразбираше още когато ти я поверих.
— Така приех и аз задачата си. Но сега искам да обсъдим нещо много по-сериозно. Пожелахте да дойда в Алдаран, защото се страхувате от силата на нейния ларан, нали? Вглеждах се старателно и подробно в тялото и мозъка й. Мисля, че след няколко новолуния ще навлезе в девическата възраст. И преди да я връхлетят тези промени, моля за разрешението ви да прегледам с матрица и вас, и Донал.
Веждите на Михаил се извиха леко от недоумение.
— А мога ли да попитам за причината?
— Маргали вече ми разказа каквото си спомняше за бременността на Алисиана. Знам отчасти какво е наследила Дорилис от майка си. Но и Донал носи наследствеността на Рокрейвън, а аз бих искала да науча какви рецесивни гени може да има момичето. По-лесно ще ми е да узная това от прегледа на Донал, отколкото да прониквам чак до генната структура на клетките й. Същото се отнася и за вас, господарю, защото чрез вас е получила кръвната линия на целия ви род. Моля ви за достъп и до вашите родословни записи, за да проследя дали при прадедите ви е имало прояви на някои видове ларан.
Господарят на Алдаран кимна.
— Наистина ще ти е полезно да знаеш всичко това. Предай на архиваря на крепостта, че ти давам свободен достъп до всичко, засягащо родословието на Алдаран. А според теб какви са шансовете на Дорилис да преживее болестта на прехода?
— Ще ви съобщя преценката си, след като се запозная по-подробно с генетичните й особености. Заклевам се да направя всичко възможно за нея, ще ми помогне и Аларт. Но първо трябва да науча с какви затруднения ще се наложи да се справям.
— Е, аз нямам никакви възражения срещу матричния преглед, но и не знам почти нищо за новите похвати, разработени в Кулите.
— Дълбокото проникване в клетките беше разработено за нуждите на кръговете, работещи с матрици от по-високи равнища. После прозряхме, че е полезно и в много други случаи.
— И какво да правя?
— Ами нищо. Достатъчно е да се отпуснете и успокоите максимално тялото и съзнанието си, постарайте се да не мислите за нищо. Доверете ми се — няма да се ровя в мислите ви, а само в тайните на вашия организъм.
Михаил вдигна рамене.
— Започни, когато си готова.
Рената насочи ума си първо към дишането и кръвообращението му, после към отделните клетъчни структури. Мина много време. Накрая благодари на господаря на Алдаран, но някак разсеяно. Изглеждаше потисната.
— Каква е присъдата, дамизела?
— Нека изчакаме да поработя и с Донал, да прегледам архивите…
Жената се поклони и излезе от стаята.
След няколко дни Рената отново помоли дом Михаил да я приеме.
Този път започна направо още с влизането си.
— Господарю, Дорилис единственото ви живо дете ли е?
— Да, вече ти казах.
— Знам само, че е единственото дете, което сте признал. Но това ли е цялата истина? Нямате ли други незаконни деца, дори родени от случайни връзки?
Той завъртя глава, вече се тревожеше.
— Не, нямам. Нито едно. Децата ми от първия брак умряха невръстни от болестта на прехода. Деонара не можа да роди жив син или дъщеря. Когато бях млад, няколко жени родиха синове от мен, но и от тези момчета никое не доживя да стане мъж. Доколкото знам, Дорилис единствена на този свят носи моята кръв.