Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Веднъж, след като бяха беснели така, Бастиан седна задъхан и попита:
— Не мога ли завинаги да остана при теб?
Лъвът поклати грива.
— Не, господарю.
— Защо не?
— Тук има само живот и смърт, само Перелин и Гоаб, но не и приказка. Ти трябва да изживееш своята приказка. Не бива да оставаш тук.
— Но нали не мога да отида другаде — рече Бастиан. — Пустинята е твърде голяма, за да може някой да достигне края й. А ти не можеш да ме отведеш оттук, защото носиш пустинята със себе си.
— Ти ще откриеш пътищата на Фантазия — каза Граограман — само чрез желанията си. И при това можеш да си поискаш нещо едва след като предното се е сбъднало. Не ще постигнеш онова, към което не се стремиш. Какво означават тук думи като „близко“ и „далече“? А не е и достатъчно само да поискаш да напуснеш едно място. Трябва нещо да те влече другаде. Остави да те водят желанията.
— Но на мен хич и не ми се иска да си отида — отвърна Бастиан.
— Ти ще трябва да разбереш кое е следващото ти желание — отговори Граограман едва ли не строго.
— А ако не разбера — попита Бастиан, — как тогава ще си отида оттук?
— Чуй, господарю — каза тихо Граограман, — във Фантазия има едно място, което води навсякъде и докъдето може да се стигне отвсякъде. Храмът на хилядата врати. Никой не го е виждал отвън, защото той няма външна страна. Затова пък отвътре е лабиринт от врати. Който иска да го опознае, трябва да има смелостта сам да влезе в него.
— Как би могъл да го стори, след като изобщо не е в състояние да го достигне отвън?
— Всяка врата — продължи лъвът, — всяка врата в цяла Фантазия, и най-обикновената врата на някой обор или кухня, та дори и на гардероб, може в определен момент да стане вход към Храма на хилядата врати. Отмине ли този момент, тя отново става онова, което е била преди. Затова никой не може два пъти да мине през една и съща врата. И никоя от хилядата врати не води там, откъдето си дошъл. Няма връщане назад.
— А след като вече си вътре — попита Бастиан, — може ли пак да излезеш отнякъде?
— Да — отговори лъвът, — но то не е така просто, както при обикновените сгради. Защото през лабиринта на хилядата врати може да те води само едно истинско желание. Който го няма, ще се лута, докато разбере какво иска. А това понякога трае много дълго.
— Как може да се намери входната врата?
— Трябва да го пожелаеш.
Бастиан размишляваше дълго, после каза:
— Странно, че не можеш да си пожелаеш ей така онова, което искаш. Откъде всъщност идват желанията? И какво изобщо е едно желание?
Граограман погледна учудено момчето, но не отвърна.
Няколко дни по-късно те пак говориха за много важни неща.
Бастиан бе показал на лъва надписа върху обратната страна на Съкровището.
— Какво ли значи това? попита той. — „ПРАВИ КАКВОТО ТИ СЕ ИСКА“, нали то означава да правиш всичко, което ти се ще, не мислиш ли?
Изведнъж лицето на Граограман стана странно сериозно, а очите му почнаха да пламтят.
— Не — изръмжа той със своя дебел, тътнещ глас, — това ще рече, че трябва да действаш съобразно Истинската си воля. А няма нищо по-трудно.
— Истинската ми воля? — повтори Бастиан поразен. — Туй пък какво е?
— Това е твоята най-съкровена тайна, която все още не си узнал.
— А как да я науча?
— Като тръгнеш по пътя на желанията и преминеш през всяко едно от тях, та чак до последното. То ще те заведе при Истинската ти воля.
— Та то не било трудно! — възкликна Бастиан.
— Този път крие най-много опасности — каза лъвът.
— Защо? — попита Бастиан. — Мен не ме е страх.
— Не става дума за това — изръмжа Граограман, — за него трябва най-много честност и съобразителност, никъде другаде не може да се загубиш така лесно и безвъзвратно.
— Искаш да кажеш, че човек невинаги има добри желания? — подпита го Бастиан.
Лъвът плесна с опашката си по пясъка, на който лежеше. Отпусна уши, набърчи нос и очите му засвяткаха. Бастиан неволно се дръпна и Граограман изрева така, че отново разтърси земята:
— Какво знаеш ти за желанията! Какво знаеш ти за доброто!
През следващите дни Бастиан размишлява дълго над всичко онова, което му бе казал Пъстрата смърт. Но има неща, които не можеш да разбереш само с размисъл, на тях те учи животът. И така стана, че едва много по-късно, след като той бе преживял не малко, се сети за думите на Граограман и започна да ги разбира.
През тези дни Бастиан отново се бе променил. Към всички дарове, които той получи след срещата си с Месечка, сега се прибави и храбростта. И както по-рано, за сметка на това му беше отнето нещо, а именно споменът за предишната му страхливост.