Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
„Аз съм ключът. Предназначен е за мен“.
Опита отново и отново, напрягайки сили, докато по челото й изби пот.
„Мой е — не преставаше да си повтаря тя, — както и къщата. Скоро покрай тази стена ще бъдат подредени книги. И покрай останалите. Познание“.
— Дейна!
Изведнъж се опомни и залитна, въпреки че Зоуи бе обхванала раменете й.
— Какво ти стори той? Какво? Малъри!
— Всичко е наред, добре съм.
— Не изглеждаш добре. Дръж се за мен. Мал! — отново извика Зоуи.
Дейна пресметна, че тежи с около петнадесет килограма повече от приятелката си, и все пак тя успяваше да я крепи.
— Какво има? Какво става?
С гаечния ключ в ръка, вдигнат като оръжие, Малъри се втурна в стаята. Необяснимо защо, Дейна тихо се засмя при вида на привлекателната женствена блондинка със секси клин, прилепнал зелен пуловер и ластик за коса в същия цвят, която размахва гаечен ключ.
— Кейн. Кейн направи нещо с нея. Беше изпаднала в някакъв транс.
— Не, не беше Кейн. Малко съм замаяна. Може би трябва да поседна.
Отпусна се на пода и повлече и Зоуи със себе си.
— О, господи. Бременна ли си?
— Моля? — Бяха й нужни няколко мига да се опомни, след което ококори очи срещу Зоуи. — Не, за бога. Отдавна не бях правила секс, до преди няколко дни, не помниш ли? Ще престанете ли да ме зяпате, сякаш всеки момент ще заговоря на извънземен език?
— Ето. Пийни вода.
Зоуи извади бутилка от калъфа с инструменти на колана си.
— Добре съм. — Все пак Дейна отпи голяма глътка. — Просто експериментирах със самохипноза.
— Подай ми това. — Малъри грабна бутилката и почти я пресуши. — Изплаши ме до смърт.
— Съжалявам. Хрумна ми, че ключът е тук, като твоя. Цялата история за миналото, настоящето и бъдещето… Книжарницата, нашите фирми. Книгите, които ще докарам. Истината в лъжите. Кейн ми показа помещенията в завършен вид, пълни с книги и клиенти.
— Добре, следя мисълта ти. — Зоуи попи потта от челото й с червена кърпа за глава. — Но какво стана? Когато влязох тук, стоеше в средата на стаята с протегната напред ръка. Олюляваше се, а очите ти бяха затворени. Скъпа, изглеждаше страховито.
— Опитах се да изкова ключа с мисълта си. Да го видя. По дяволите, беше ужасно глупаво.
— Не е така. — Малъри върна бутилката на Зоуи и се замисли. — Идеята е добра. Възможно е да е тук. Може да бъде навсякъде, така че защо не и в тази къща?
— Добра идея — съгласи се Зоуи. — Но според мен не бива да правиш подобни опити сама. Отваряш съзнанието си и той може да те обсеби, ако няма кой да те върне обратно. Нещо като подкрепление. Ти не беше на себе си, Дейна.
— Имаш право. — Но Дейна се усмихна. — Не се безпокой, мамче. — Шеговито докосна бицепса й. — по-силна си, отколкото изглеждаш. Ходиш ли на фитнес?
— От време на време. По-скоро съм яка по рождение. — най-сетне пулсът й се успокои. — Изглеждаш по-добре. Бихме могли да опитаме трите заедно.
— Струва си да пробваме — съгласи се Малъри.
— Ако си готова, Дейна. Ще седнем, ще се хванем за ръце и двете с Мал ще насочим енергията си към теб.
— Помните ли малкия инцидент с дъската за викане на духове миналия месец? — попита Дейна.
— Едва ли някога ще го забравя. — Зоуи потръпна. — Но този път няма да използваме друго, освен връзката помежду си. Това не е като игра с тъмните сили или нещо подобно.
— Добре. — Дейна нацупи устни и се огледа. — Но ми се струва глупаво. Трите да седим върху някакъв парцал в полубоядисана стая и да се опитваме да изковем вълшебен ключ. Все пак… — Хвана ръцете им. — Готова съм.
— Малъри, може би трябва да ни посъветваш нещо. Какво направи ти?
— Не зная дали мога да го обясня. Просто се случи, като в сън. Знаеш, че сънуваш, и същевременно си убедена, че не е точно сън.
— Голяма помощ. — Дейна се засмя и стисна ръката й. — Всъщност разбирам какво имаш предвид. Така се почувствах, когато той ми показа книжарницата.
— Не зная как се досетих какво да правя, но изведнъж всичко стана съвсем ясно. Най-важното бе да се съсредоточа върху това, което трябваше да постигна, без да му го показвам. Трудно беше — отчасти заради ужасния страх, който изпитвах. Преодолях го, като се съсредоточих върху рисуването, върху самия творчески акт. Цветовете, светлосенките, детайлите. Не зная какво би помогнало на теб.
— И аз нямам представа. Е, да разберем.
— Няма да позволим да ти се случи нищо — увери я Зоуи. — Ще бъдем тук.
— Добре.
Както преди, Дейна си пое дълбоко дъх и затвори очи. Успокояващо бе да чувства допира на ръцете им. Те бяха като котва, която щеше да поддържа връзката й е реалността, за да може да се върне.