Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Лицето му издаде гняв и удивление.
— За бога, Зоуи. Намирам те за интересна и привлекателна, пожелах да те целуна, а ти правиш извод, че те смятам за лесна.
— Просто държа да бъдем наясно. Освен това държа да знаеш, че никой не може да използва детето ми, за да се добере до мен.
Тези думи още повече разпалиха гнева му.
— Ако подозираш, че прилагам тази тактика, обиждаш и трима ни.
Зоуи изпита чувство за вина и срам. Когато понечи да отвърне, Саймън влетя в стаята.
— Разбих ги! Подобрих рекорда ти, новако!
Затанцува танца на победата около Брад и размаха ръце във въздуха.
Брад положи усилие да потисне емоциите си и обви ръка около врата му.
— Няма да бъде задълго, уверявам те. Не бързай да злорадстваш, малкият.
— Следващия път ще те бия на плейофите на Ен Би Ей.
— Не се и надявай. Ще те накарам да пълзиш пред мен като червей.
Докато гледаше приятелските им закачки, Зоуи се почувства още по-виновна.
— Саймън, трябва да вървим.
— Добре. Благодаря, че ми позволи да те направя на пух и прах.
— Просто те заблуждавам. Така победата ми ще бъде още по-сладка. — Брад задържа ръката си на рамото на момчето и погледна майката. — Ще донеса палтата ви.
Четиринадесета глава
Бързо стана ясно, че Дейна не умее да борави сръчно с инструменти за ремонт, и бе назначена за главна бояджийка.
„Това означава, че ще прекарам целия ден в мазане — помисли си тя малко мрачно, — докато Зоуи работи с електрическа отвертка или пробива с бормашина, а Малъри отстранява теча йод мивката в кухнята“.
Малъри бе най-женственото момиче, което тя познава, и фактът, че гаечният ключ бе поверен на нея, бе унизителен.
Дейна нямаше нищо против боядисването, макар и да бе невероятно скучно дори с вълшебния автоматичен валяк. Просто й се искаше да върши малко по-разнообразна работа.
Все пак изпита задоволство, докато гледаше как стените добиват цвят. Подборът на Малъри и Зоуи се оказа сполучлив. Книжарницата й щеше да изглежда не само уютна, но и стилна.
Зоуи се кълнеше, че когато бъдат изциклени и лакирани, подовете ще заблестят.
Тя знаеше как би могло да изглежда всичко. Кейн й го бе показал. Щом бе използвал собствените й фантазии, за да изгради този образ, чудесно. Щеше да се постарае да ги превърне в реалност.
Внезапно стигна до прозрение. Изключи валяка и го остави.
„Истината в неговите лъжи“. Нейните фантазии и манипулациите, за които ги използваше той.
А ако ключът е тук, както този на Малъри? Защо да не е толкова просто? Беше й показал нещо, нали?
„Виж какво можеш да имаш, ако минеш на моя страна: книжарницата на мечтите си, пълна с клиенти и стока“.
„Нереална — помисли си Дейна сега. — Не истинска“. Но имаше известна доза истина. Беше точно това, което тя желаеше и за което възнамеряваше да работи. Можеше да го постигне със собствени усилия.
Може би ключът бе пред очите й и само трябваше да го види и да го сграбчи, както Малъри бе сграбчила своя.
Вдиша дълбоко и издиша няколко пъти, разтърси ръце и раздвижи рамене като гмуркачка, готвеща се за скок от висок трамплин. След това затвори очи и се опита да се пренесе в света на фантазиите си.
Чуваше бръмченето на бормашината на Зоуи и жизнерадостната музика от радиото на Малъри.
Какво звучеше? АББА? Господи, не можеше ли да намери станция с музика от това хилядолетие?
Ядосана на себе си, Дейна напрегна сили да заличи от съзнанието си образа на тийнейджърката — кралица на танците.
Ключът. Красивият златен ключ. Беше малък и лъскав, със странния келтски символ на кръглата част. Дали бе гравиран за първи път върху ключ? Или може би върху дръжка на меч? Трябваше да провери това.
„О, престани!“
Отново шумно издиша и се съсредоточи.
Бормашината, музиката, приглушеният шум на колите, които минаваха по улицата, и тихото бръмчене на отоплителната печка, която автоматично се включваше и изключваше.
Осъзна, че ако човек се заслуша, би могъл да чуе шепота на къщата и проскърцването на старческите й кости.
Нейната къща, единствената, която някога бе притежавала. Крачката от миналото към бъдещето. Една единствена решителна крачка, която представляваше преходът от сигурността към неизвестното.
Долавяше мирис на прясна боя, символ на ново начало.
Тези неща бяха реални като собствената й плът и кръв. В тях се криеше истината.
Ключът бе реален. Трябваше само да го зърне, да го докосне и улови.
Видя го да се носи над поляна с яркозелена трева и да проблясва върху наситения фон. Но когато посегна, ръката й премина през него, сякаш е видение или тя бе безплътна.