Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Убеди ме. — По погледа му личеше, че е развеселен.
— Какво искаш да кажеш?
— Не знам дали ми се иска отново да се любим — каза той.
— Сериозно ли говориш?
Той повдигна вежди и сви рамене.
— Бо… — разгорещено започна тя.
— Сигурно би могла да ме наведеш на друга мисъл. — Гласът му беше изкусително кадифен.
— О! — Разбрала го беше. После се усмихна и лениво се отпусна. — Позволи ми да си помисля за нещо — прошепна тя. — За нещо безопасно.
— Стига това да ти доставя радост ли искаш да кажеш? — Той леко се усмихна.
— Не е ли именно това целта? — В погледа й се четеше самата невинност. — Ще можеш ли сега със сантиметър просто да се преместиш по-надолу — каза тя и леко потупа възглавницата на шезлонга, — а аз ще продължа да търся щастието.
А когато Бо вече се беше плъзнал по-надолу на шезлонга, Сирина се изправи на колене и каза:
— Погледни нагоре.
Той се засмя, когато видя гениталиите й точно над лицето си.
— Да не би това да е за мен? — весело попита той.
— Само две са.
— Виждам, а освен това са много красиви. — Тя беше пъхнала две марципанови черешки между краката си. — Ако искаш да ги опитам, ще трябва да се приближиш още малко — прошепна той.
Приближиха един към друг, а на терасата стана изключително горещо, докато той ближеше и опитваше сладостта на Сирина Блайд и марципановите сладкиши. Оргазмът й този път с трепет се спусна по бедрата й, после в съзнанието пламна чувствен пожар, а той я задържа, за да не падне.
— Моля — каза Бо, когато тя му благодари.
После тя заблиза корема му на мястото, където преди това беше седяла и където марципанът се беше разтопил, спусна се надолу по тялото му, като следваше мъхестата следа на окосмението му през пъпа и по-надолу, като най-накрая се спря на върха на твърдия му член.
За миг той престана да диша, когато тя с устни докосна влажния му връх, после за част от секундата Бо разбра, че Сирина прекалено дълго време беше останала без мъж, поне пет часа, придърпа я нагоре, претърколи се върху нея и независимо от последиците, продължи да изпълнява неуточнената, но очаквана норма.
Той с такава лекота се плъзна в нея, че изпита чувството, че се прибира у дома.
— Благодаря — каза тя отново с шепот, който още повече го възбуди, опиянен като с любовен еликсир от невинността й, от неприкрития й глад за секс, за него…
Тя беше на негово разположение, жадуваше за това, което той може да й даде, но Бо не беше особено сигурен, че и той самият не беше пристрастен към нея. Вече беше решил да остане във вилата колкото може по-дълго. В момента дори не го беше страх и от бащинството, унесен в ритъма на собствените си тласъци, а се чудеше как да измисли някакъв друг начин да изпрати съобщенията до Палермо.
— Искам постоянно да си вътре в мен — прошепна тя после, а възможността за подобна продължителна еротична игра изтри от съзнанието му всичко освен най-трескавите усещания.
Четиринадесета глава
Докато Сирина рисуваше Бо, един лакей остави пощата на голямото бюро в Сет Хаус. После вратата тихо се затвори след него, а херцог и херцогиня Сет се усмихнаха един на друг над вестниците си. Навън ръмеше, дъждът се стичаше по прозорците, а на бюрото, където Синджин и Челси преглеждаха докладите за чистокръвни жребци, светеха лампи. Огледът на следващия ден в Татърсолс изглеждаше обещаващ — предлагаха се някои много хубави жребци.
— Писмо от Деймиън — каза Синджин и вдигна един сгънат лист от купа с писма. — А ето и едно за теб от Джейн Максуел — добави той и й го подаде през бюрото. — Сега ли искаш да видиш поканите? — След като тя отказа, той остави няколко писма настрана и продължи да преглежда пощата. — Защо ли ни пише Едуард Дъферин?
— Предполагам, че за някоя ловна хайка — каза Челси и разчупи восъчния печат на писмото от Джейн с малък сребърен нож. — Знаеш ли, че Вивиън отново е в Лондон?
Деймиън вдигна поглед от отвореното писмо на Деймиън.
— Отново? — За миг погледът му остана замислен, преди да прогони любопитството си. — Стига да не ми се налага да я виждам, не ме интересува къде е. Още по-добре за Деймиън, бих казал. — Той отново се съсредоточи над писмото от брат си. — Много жалко, че не иска да се разведе с нея — прошепна той. — Бо се отбил в Лисабон, пише Деймиън. Ти знаеше ли, че ще се отбива там?
— Не ми спомена. И Джейн е в Лисабон — отбеляза Челси, прочела първите няколко реда от писмото й. — Мислех, че тя и Том все още са в Хамънд Хил.
— Той беше преназначен в посолството в Лисабон миналия месец — каза Синджин, чийто поглед бързо следеше изумителното съобщение на Деймиън. — Я чуй това, скъпа. Бо очевидно се е привързал към една млада дама и възнамерява тази вечер да танцува с нея, тоест преди шест, не, седем дни вече — добави той, след като провери датата на писмото. — Деймиън ми се струва разтревожен или загрижен — не мога да реша кое от двете. Освен това пише, че това момиче ще пътува с Бо до Италия.