Магьосникът Куестър Тюс

— Съжалявам за всичко — каза им Дейвис. След известно колебание той протегна ръка и се ръкува с мъжете, сякаш се нуждаеше от уверението им, че му вярват. — Вижте, не зная нито кои сте, нито откъде сте, нито разбирам нещо от цялата тази работа. Но ето какво зная. Никога не съм искал нещо лошо да се случи с Абърнати. Ще му кажете ли? Нито с момичето.

Бен кимна.

— Ще му кажа, господин Уитсел.

И много се надяваше да има този шанс.

В самата Отвъдна земя магьосникът Куестър Тюс също се надяваше на това. Той обаче не беше толкова оптимистично настроен.

След бягството си от замъка Риндуеър, Куестър, коболдите Буниън и Парснип и чупка гномите Филип и Сот бяха тръгнали на югоизток да потърсят убежище в Сребърния дворец. Куестър и коболдите се бяха отправили за дома, тъй като вече нямаше защо да се скитат, след като нямаше никаква следа от изчезналата бутилка. Куестър още не бе успял да разбере кой е откраднал бутилката от Календбор; а докато не разбереше това, не би могъл да има никаква представа къде да я търси. Освен това държавните работи чакаха вече от няколко дни и трябваше да се съблюдават в отсъствието на Негово Величество краля.

Чупка гномите се влачеха подире им, защото бяха много уплашени след изпитанието с троловете и не смееха да сторят друго.

От лорд Календбор се получи известие, че ги очаква най-строго наказание за предполагаемата кражба на бутилката, но Куестър продължи пътя си неотклонно. Календбор едва ли щеше да се осмели да излезе срещу Негово Величество — освен ако не открие, че Холидей го няма, да пази бог! — колкото и ядосан да беше, че бутилката е изчезнала. Куестър изпрати в отговор едно силно изявление за това, че няма нищо общо с кражбата на бутилката, нито някой от спътниците му, и че всяко злонамерено действие ще бъде сурово наказано. Той го запечати с печата на краля и го изпрати. Така му се пада. През следващите двайсет и четири часа той се срещна с делегация от останалите лордове на Зеленоречието, за да изслуша жалбите им, включително тази на Стрехан, че Календбор му е разрушил крепостта, препоръча на новосформирания юридически съвет да установят съдилища, за да се съблюдават по-добре кралските закони, проучва картите на напоителните канали, които щяха да дадат възможност на фермерите да култивират някои от сухите райони на изток и изслушва представители от всички краища. Правеше всичко това като представител и съветник на Негово Величество краля, като уверяваше всички, че кралят веднага ще разгледа проблемите им. Никой не постави под съмнение думите му. Всички продължаваха да смятат, че Холидей е някъде в долината и Куестър не се и опитваше да разсейва това тяхно убеждение. Всичко вървеше гладко и този първи ден премина без никакви инциденти.

Първите признаци на тревога се появиха на следния ден. От всички краища на страната започнаха да пристигат известия за неуредици, които първоначално бяха като отделни капчици, но скоро се превърнаха в порой. Най-неочаквано ч необяснимо скалните тролове бяха започнали да нападат не само чупка гномите, но също и жителите на Зеленоречието, коболди и водни духове, та дори и заставаха едни срещу други. Езерната страна протестираше, че е наводнена с нечисти води от Зеленоречието и заразена с плъхове, които унищожават растителността. От Зеленоречието се оплакваха, че ги е нападнал рой дракони, които унищожаваха животните и реколтата. Вълшебните същества и хората се нападаха едни други, сякаш стълкновенията са някаква нова форма на възпроизводство. Още докато Куестър четеше една жалба, други две вече бяха пристигнали. Тази нощ той си отиде в леглото изтощен.