Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
На третия ден стана дори и по-лошо. Жалбите се бяха натрупали през нощта и със ставането той вече беше затрупан. Всички се бяха настроили срещу всички останали. И никой не знаеше точно защо. Навсякъде господстваше враждебност. И никой не знаеше на какво се дължи. Неудовлетворението бързо се разрасна в решителност за действие. Но къде е Негово Величество? Защо той лично не се заеме с целия този хаос?
Куестър Тюс започна да надушва нещо гнило. Той вече бе започнал да подозира, че Черньото стои по някакъв начин зад цялата тази неразбория и допускаше, че демонът служи на интересите на някой, който явно целеше да нанесе удар на Бен Холидей. За магьосника беше съвсем очевидно, че явната цел на всички тези несвързани помежду си инциденти, бе да насочи всеобщото недоволство срещу Негово Величество краля. Като се изключи Календбор, който вече бе загубил бутилката и едва ли си я бе върнал толкова скоро, имаше още двамина, които повече от всичко желаеха да си отмъстят на Холидей и това бяха драконът Страбон и Нощната сянка. Куестър прецени и двамата.
Страбон едва ли щеше да използва магия по отношение на Холидей; по-скоро просто би се опитал да го премаже със сила. Нощната сянка бе нещо друго.
Куестър остави и вестоносците, и посланиците да чакат в приемните и се качи на най-високата кула на Сребърния дворец, където се намираше Панорамата. Стъпи на платформата, хвана се с две ръце за гладкия парапет и пожела да се пренесе в долината. Стените и кулите на двореца изчезнаха и Куестър Тюс се пренесе в пространството, носен от магията. Той се понесе право през долината към Дълбокия свлек и се спусна долу в него. Това не криеше никаква опасност, защото той само наблюдаваше какво става там, без сам да присъства. Започна да търси вещицата. Не можа да я открие. Излезе от бездната и прекоси долината от край до край. Но отново не я откри.
Върна се в Сребърния дворец, посети различните приемни и изслуша поредните жалби, след което се върна в Панорамата и отново се пренесе в пространството с нея. Повтори същото още четири пъти през деня и ставаше все по-напрегнат и разтревожен от нарастващите проблеми в долината. Нуждата от присъствие на Негово Величество ставаше все по-неотложна, а всички усилия, които сам той полагаше, си оставаха напълно безуспешни. Започна да се съмнява дали е на прав път.
Ала най-сетне, при петото си излизане, намери вещицата. Откри я в най-отдалечения северен край на пропастта, почти под долните върхове на Мелкор, разположила се така, че да може да вижда цялата долина.
Тя държеше изчезналата бутилка и Черньото любвеобилно галеше дребното си, разкривено, бляскаво телце в тънката й бяла ръка.
Куестър се върна в Сребърния дворец, освободи всички за деня и седна да се опита да измисли какво да прави.
Не го напускаше натрапчивата мисъл, че цялата тази каша бе станала по негова вина. Сам той бе настоял да изпробва магията, която би могла да преобрази Абърнати отново в човек. Сам той бе настоял кралят да даде безценния си медальон на кучето, за да активира магията. И после той бе допуснал грешка в магията. Това признание го накара да потръпне. Сам той бе изпратил клетия писар в някогашния свят на Бен Холидей, а бутилката с Черньото — в своя. Той също бе допуснал бутилката да бъде оставена без надзор, тъй че чупка гномите да я откраднат, после троловете, след тях Календбор и накрая неизвестно кой, за да попадне най-сетне в ръцете на Нощната сянка.
Седеше сред тишината и мрака на личните си покои, изправен пред истини, които би предпочел да не си признае. Той беше, меко казано, слаб магьосник. Май беше време да признае този факт.
Потри брадичка и изкриви лице, наподобяващо бухал, от отврат при тази мисъл. Никога! Би предпочел по-скоро да е жаба!
Изправи се и закрачи из тъмната стая, после седна отново. Нямаше никакъв смисъл да седи и да окайва живота си. Независимо дали е истински магьосник или не, длъжен беше да предприеме нещо по отношение на Нощната сянка. Работата бе там, че никак не се досещаше какво. Можеше да се спусне в Дълбокия свлек, да се изправи срещу вещицата и да поиска бутилката, като я заплаши с магията си. За беда, там щеше да намери единствено своята гибел. Той не можеше да бъде равностоен противник на Нощната сянка в собствените й владения и особено след като бутилката и демонът са на нейните услуги. Щеше да го схруска направо като бонбон. Той си представи отново вещицата и Черньото край ръба на бездната, които тъй добре си подхождаха — най-тъмното създание на злото и неговата свидна рожба.