Магьосникът Куестър Тюс

Бен Холидей уморено се наведе напред.

— Все това разправяш. Защо не се опиташ да погледнеш малко по-положително на нещата!

— Но аз гледам положително! Само че това, че гледам положително, с нищо не помага!

Бен въздъхна, отново се облегна назад и удобно опъна крака.

— Ще помогне — каза той.

Те караха с пълна скорост към Удънвил в черна лимузина. Майлс шофираше, а Бен седеше сам на задната седалка. Майлс носеше шофьорска барета и сако, които му бяха поне с един размер по-малки за съжаление, защото целият сценарий имаше по-голям шанс да успее, ако шофьорът носеше също толкова безупречно облекло, колкото и пътникът. Но не разполагаха с време, за да се погрижат за облеклото на Майлс, пък и да имаше време, едва ли щяха да намерят магазин, където да се продават или заемат шофьорски униформи — тъй че се наложи да се задоволят с дрехите на шофьора на колата, която бяха наели. Бен изглеждаше доста по-добре. Бяха успели да му купят специално дрехи. И така, той бе облечен в тъмносин костюм от петстотин долара с едва доловими тънки райета, бледосиня копринена риза и наситено морава копринена връзка в която бяха вплетени сини и бледолилави нишки. Съответстваща копринена кърпичка беше втъкната в малкото джобче на сакото му. Той хвърли крадешком поглед към задното огледалце. Изглеждам като типичен милионер бизнесмен, помисли си той — и малко нещо напомням безскрупулен спекулант. Така, както бе седнал в лимузината, със собствен шофьор и изискани дрехи, той изглеждаше съвсем като преуспяващ предприемач.

Както и трябваше да изглежда.

— Ами ако е виждал някъде снимката ти? — попита неочаквано Майлс. — Какво ще стане, ако те познае?

— В такъв случай съм загубен — призна си Бен. — Но няма да ме познае. Едва ли е имал причина да ми издирва снимката. Мийкс винаги се занимаваше лично с продажбите на Отвъдната земя. Майкъл Ард Ри се е задоволявал само с това да прибира парите, а всичко останало е оставял на произвола на съдбата. Не се е интересувал от нищо друго, освен от собствените си интереси.

— Като например оръжеен бизнес и събарянето на чужди правителства — поклати глава Майлс. — Това е твърде рискован план, Док.

Бен се загледа в тъмнината.

— Наистина е така. Но само с този план разполагаме засега.

Той гледаше как тъмните силуети на дърветата от двете страни на магистралата префучават покрай тях и изчезват като замръзнали великани, полетата притихнали и пусти, нощното небе мрачно и непроницаемо. Винаги е добре да имаш поне някакъв план, каза си той. За съжаление не винаги планът ти може да бъде добър.