Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Издишвайки шумно, Шада запокити птицата в лицето й.
Кароли нямаше време нито да мисли, нито да спре и да прецени. В лицето й изплющяха крила, докато блуферавът се опитваше да заеме равновесно положение във въздуха, и в този момент на вакуум вградените мистрилски инстинкти надделяха. Тя се дръпна рязко и още повече наруши крехкото си равновесие, завъртя дулото на бластера си и стреля.
Бластерният заряд улучи блуферава в жизнената сърцевина и изведнъж пърхащите крила се превърнаха в огнена вихрушка, искри и зловонен дим. Кароли се дръпна от огнената топка, завъртя глава… В този момент Шада я цапардоса с блуферавското яйце в носа.
Кароли ахна, когато то се разби в лицето й, и вдигна ръка, за да избърше слузестата маса, която й пречеше да вижда. В това време Шада достигна другата крайна точка на маха на въжето, освободи го от раницата си и отново се прехвърли на покрива. Претърколи се на няколко метра вдясно, за да излезе от огневата линия на бластера, който Кароли все още размахваше в нейната посока.
Шада се озова при нея тъкмо когато младата жена бе изчистила очите си, и изрита бластера от ръката й. Оръжието отскочи от ръба на покрива и полетя надолу.
— Шасса — процеди през зъби древното проклятие Кароли, отскочи възможно най-далеч от Шада и отнякъде в ръката й се появи нож. — Шада…
— Изпълнявам дълга си — отвърна Шада и пристъпи крачка надясно. — Все още можеш да се махнеш от пътя ми.
Кароли изсъска и се хвърли. Шада отскочи още по-надясно, направи лъжлива крачка напред, после пак надясно и тогава смени посоката към оберлихта.
Ала Кароли очакваше това движение. Полужумейки заради остатъците от яйцето по очите си, направи дълга крачка в същата посока и размаха ножа. Шада пристъпи по самия ръб на покрива в опит да заобиколи Кароли отляво и да избегне острието в ръката й. В отговор Кароли се завъртя с готов за атака нож.
— Не ме карай да го правя, Шада — прошепна тя.
На Шада й се стори, че долови в гласа й умолителна нотка.
— Добре, Кароли — кротко отвърна тя. — Няма.
Шада отново заключи осигурителното въже на раницата си и за последен път се хвърли заднишком през ръба на покрива… Въжето, което коварно замислената й хореография бе омотала около Кароли, стегна здраво краката на младата жена малко над стъпалата в ботуши. Кароли размаха безпомощно ножа си и рухна възнак.
В следващия миг Шада бе отгоре й, настъпи ръката, с която противничката й стискаше ножа, пресрещна замахването на другата й ръка и заби пръсти под ребрата. С болезнен стон по-младата се сви и се претърколи на една страна. Шада отново заби пръсти, този път зад ухото на Кароли. Младата жена се отпусна и остана неподвижна.
Тежко дишайки, Шада изтръгна ножа от отпуснатата й ръка и преряза въжето, преди сама да се оплете в него. Схватката не продължи дълго, не се вдигна почти никакъв шум, но не бе изключено клиентът на Кароли все пак да бе чул нещо и да дойдеше да види какво става. Ако успееше да го пресрещне…
Почти недоловимото движение, което улови с крайчеца на окото си, бе достатъчно. Още докато летеше във въздуха настрани, бластерен изстрел проряза мястото, където се намираше допреди миг. Шада се изправи на колене и отвъд извисената част на покрива зърна стрелеца: приведена фигура с черно наметало и качулка. Дулото на бластерния му снайпер я търсеше. С рязко движение тя хвърли ножа на Кароли.
Снайперистът моментално се претърколи на една страна, мушвайки глава зад относителното прикритие на ръката и пушката си. Оръжието бълваше смъртоносния си огън на откоси, не преставайки да я търси. Но в този случай отработените навици на ловец на глави го подведоха. Ножът стигна целта си — не самия стрелец, а изстрелите му. За миг острието се озова пред дулото, зарядите го удариха и го пръснаха, превръщайки го в разтопени, ослепително нажежени късчета. Снайперистът изгуби зрението си за няколко секунди.
На Шада й бяха нужни само две. Тя скочи, избягвайки слепия огън, като едновременно зарови пръсти в сложната си прическа. Успя да изтегли една от лакираните дзенджийски игли и косата й се разпиля като водопад по раменете. В мига, когато кракът й отново докосна покрива, тя хвърли иглата. С последно приглушено тракане изстрелите спряха.
В следващия миг Шада изтръгна оръжието от ръцете на мъртвеца и хукна по покрива. Ако снайперистът бе само подсигурител, вероятността да се провали оставаше немалка. Тя клекна до оберлихта и надзърна в залата под него.
Не се беше провалила. На три метра отдолу имаше разкошна маса с дърворезба. От едната й страна седяха Мазик и Грив, от другата — кубазецът и някакъв недодялан на вид непознат. Вече си бяха разменили куфарчетата и в момента проверяваха съдържанието им. Кубазецът затвори капака на своето куфарче, след като хвърли вътре един поглед, и се изправи сковано до масата. След минутка и Мазик изрази задоволството си и затвори своето куфарче, кимна любезно на кубазеца, стана и направи крачка назад. Устата му изричаше нещо, вероятно обичайните приветствия на раздяла. Партньорът му остана на място, а Мазик и Грив отстъпиха още една крачка. На лицето на кубазеца се изписа недоумение, дългата му муцуна се сбръчка колебливо.