Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Той рязко изтласка спомена. Дори загърнат в Празнотата усети болка. С толкова много Сила… С толкова много Сила можеше да стане много опасен. „Ти не си Създателят“ — му беше казала Моарейн, докато стоеше безсилен до мъртвото дете. Но с тази мъжка фигура, едва с половината от нейната мощ, някога той беше премествал планини. С много по-малко, само с Каландор, бе изпитал увереност, че може да завърти Колелото назад, да накара едно мъртво дете да оживее. Единствената сила беше съблазнителна, мощта й беше изкусителна. Трябваше да унищожи тези статуетки. Но вместо да го направи, той отново заплете потоците и пак нагласи капаните. Стената отново стана цяла.
— Какво правиш тук? — изрече женски глас.
Той притегли Силата и рязко се обърна.
Сравнени с Ланфеар, в нейното бяло и сребърно облекло, Елейн, Мин или Авиенда щяха да изглеждат безлични. Само тъмните й очи можеха да накарат всеки мъж да продаде душата си. При вида й стомахът му се сви на топка и му се дощя да повърне.
— Какво искаш? — настоя той. Веднъж беше блокирал Егвийн и Елейн от достъпа им до Верния извор, но не можеше да си спомни как. Докато Ланфеар докосваше Извора, шансът му да я задържи в плен бе равносилен на това да улови вятъра с ръцете си. „Само едно блясване на белфир и…“ Не можеше да го направи. Тя бе една от Отстъпниците, но споменът за женска глава, търкаляща се по земята, го спираше.
— Две имаш — отрони тя. — Стори ми се, че мернах… Едната е жена, нали? — Усмивката й можеше да накара мъжко сърце да спре и мъжът да й е благодарен за това. — Започваш да премисляш вече замисъла ми, нали? С тези другите Избраници ще коленичат в краката ти. С тях можеш да унизиш самия Велик властелин, да предизвикаш дори Създателя. Заедно ние…
— Винаги си била амбициозна, Миерин. — Гласът му прокънтя в ушите му. — Защо според теб се отвърнах от теб? Не беше заради Илиена, каквото и да си мислиш. Махнах те от сърцето си дълго преди да я срещна. Властта е всичко, до което си се домогвала някога. Отвращаваш ме!
Тя го зяпна и притисна ръце към гърдите си, очите й бяха по-широки от всякога.
— Грендал каза… — започна тя плахо. Преглътна и започна отново. — Луз Терин! Обичам те, Луз Терин. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. Знаеш това. Трябва да го знаеш!
Лицето на Ранд се втвърди като скала. Нямаше никаква представа откъде бяха дошли думите му, но като че ли можеше да си я спомни. Смътен спомен, от някога преди. „Аз не съм Луз Терин Теламон!“
— Аз съм Ранд ал-Тор! — каза той хрипливо.
— Разбира се, че си. — Тя го изгледа изпитателно и кимна сякаш на себе си. Хладната й сдържаност се върна. — Разбира се. Ашмодеан ти разказва разни неща за Войната на Силата и за мен. Той лъже. Ти наистина ме обичаше. Докато онази жълтокоса никаквица Илиена не те отвлече. — За миг лицето й се изкриви от гняв. — Известно ли ти е, че Ашмодеан отряза собствената си майка? Това, което днес наричат „усмиряване“. Отряза я и позволи мърдраалите да я повлекат, а тя пищеше. Можеш ли да се довериш на такъв човек?
Ранд се изсмя гръмко.
— Нали ти ми помогна да го поставя в капана, за да ме учи, след като го хванах. А сега ми казваш, че не мога да му вярвам?
— За ученето… — Тя махна пренебрежително с ръка. — Ще го направи, защото знае, че орисията му е свързана с теб за добро. Защото дори да успее да убеди останалите, че ти си го пленил, те ще го разкъсат, и той знае това много добре. Най-слабото псе в глутницата често има такава съдба. Освен това аз от време на време следя сънищата му. Той те сънува как побеждаваш Великия властелин и го издигаш много високо до себе си. И мен сънува понякога. — Усмивката й подсказваше, че тези сънища са били приятни за нея, но не толкова за Ашмодеан. — Но ще се опита да те обърне срещу мен.
— Защо си дошла? — настоя той отново. Да го обърне срещу нея? В този момент тя несъмнено беше изпълнена със Силата, готова да го заслони, дори само да заподозреше, че смята да направи нещо. Правила го беше и преди, само за да го унизи.
— Харесваш ми такъв. Арогантен и горд, и силен.
Веднъж му беше казала, че й харесва колеблив, че Луз Терин бил прекалено арогантен.
— Защо си тук?
— Рахвин изпрати Мракохрътите срещу теб тази нощ — отвърна тя спокойно. — Щях да дойда по-скоро, за да ти помогна, но все още не мога да разкрия пред останалите, че съм на твоя страна.
На негова страна. Една от Отстъпниците беше влюбена в него, или по-скоро в мъжа, който той е бил преди три хиляди години, и единственото, което искаше от него, бе да отдаде душата си на Сянката и да властва над света заедно с нея. Или една стъпка под нея? И освен това да се опита да заеме мястото на Тъмния, както и на Създателя. Наистина ли беше толкова луда? Или силата на тези огромни ша-ангреал наистина беше толкова невероятно могъща, колкото твърдеше тя? Посока на мисълта, по която не искаше да поеме.